Беше сутринта след миналата вечер и те бяха заседнали по средата на задръстването на Сънсет булевард благодарение на Рита, която имаше гениалната идея да отидат до Малибу. Два часа по-късно идеята не изглеждаше така гениална. Не бяха взели предвид трафика, което означаваше, че вместо да се възстановяват на плажа, да слушат плясъка на вълните, да поемат морски въздух с пълни дробове и да подсилват тена си, те бяха заседнали на първия възможен светофар, изпускаха алкохолни пари под жарките слънчеви лъчи, слушаха какофонията от клаксони и вдишваха изгорели газове. Махмурлукът им ставаше все по-убийствен с всяка минута.
Франки наблюдаваше как термометърът в колата наближава и се готви да надмине точката на кипене. Всеки момент колата щеше да прегрее, а в тези тридесет и два градуса без климатик такава опасност грозеше и нея. Като отвори петлитровата бутилка с вода за радиатора на колата, тя изгълта половината в опит да потуши жаждата си. Чувстваше се ужасно. Твърде много алкохол и почти никакъв сън не бяха добра комбинация. Един господ знае кога се прибра миналата вечер. Всичко, което помнеше, бе как тръгна от дансинга и видя Рита, припаднала на бара до кофа с лед и празна бутилка от шампанско. Половин дузина мъже кръжаха около нея като лешояди и тя реши, че е по-добре да прибере приятелката си с такси у дома, преди някой друг да го е направил. Всъщност това не беше напълно вярно. Тя можеше да си спомни нещо — някого. Спомняше си Райли.
Потоци паника, вина, смущение и въодушевление се изляха едновременно върху нея, когато цветна снимка на техния танц прекоси съзнанието й. Тя не можеше да си спомни какво точно се случи. Не и особено добре. Всичката текила и шампанското си бяха казали думата, замъглявайки ума й, размивайки времето и изтривайки разговорите. Част от нея беше благодарна. Потръпваше при спомена как беше увиснала на врата му в целувка по средата на Каубойското място, без да знае болезнените детайли. Събуди се тази сутрин с хаос от образи и откъслечни спомени за думите му. Нищо, с което не можеше да се справи. И се почувства облекчена. Но когато завесата на умората започна да се вдига, тя осъзна, че минала вечер я бе оставила с две неща — убийствен махмурлук и много смесени чувства.
Всичко беше толкова дяволски объркващо. Тя не знаеше какво, по дяволите, да мисли за миналата вечер. Беше ли се случило нещо недоизказано между тях? Не бяха се нахвърлили един върху друг, поне това си спомняше, но същевременно си спомняше, че й се искаше. И това я побъркваше. Означаваше ли това, че внезапно си е паднала по Райли? Или беше класически случай на препиване, страдане по Хю и жажда за внимание? Все пак беше доста отдавна, когато за последно целуна мъж, да не говорим за любовна игра или секс и кой би я обвинил, че иска целувка? Дори и да беше с неподходящ мъж. А Райли беше неподходящият мъж за нея. Тя искаше Хю. Ръцете на Хю около себе си. Хю да я целуне. Миналата вечер тя беше пияна. Самотна. Объркана. Тя желаеше Хю, само Хю, винаги Хю. И тя не, абсолютно, категорично, стопроцентово не желаеше Райли.
Светофарът се смени и колите започнаха да се движат. Виждайки дупка в редицата пред себе си, Рита натисна газта и изпревари рейндж роувър със затъмнени стъкла — любимата кола на всички знаменитости в Холивуд, които искаха да бъдат забелязани, без да бъдат видени. Като оставяха ресторанти и магазини зад себе си, те скоро достигнаха до фризираните морави и внушителни къщи на Бевърли Хилс. Понесоха се между редиците палмови дървета покрай мексиканчета с реклами на карта с домовете на звездите. За два долара любопитните туристи получаваха от тях неактуални адреси на знаменитости, покрай които да карат своите лъскави коли под наем, за да видят къде е живяла Джули Андрюс и къде е знаменитият хотел с цвят на розова сьомга, в който Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън са се установили по време на първия си брак или беше по време на втория?
Като надничаше лениво над слънчевите си очила, Франки се излежаваше на седалката си, твърдо решена да игнорира махмурлука и да се наслаждава на гледката. Така трябваше да се наблюдава Ел Ей — през три слоя. Първият бяха тъмните стъкла на слънчевите й очила (ужасен от липсата й на аксесоари за лице, Дориан й бе заел чифт от модерните за сезона Версаче със стъкла като черупка на костенурка); вторият беше прозорецът на колата, а третият, разбира се — смогът. Смогът бе плътният кафяв слой между хоризонта и перфектно синьото небе, който Франки видя още със стъпването си на летище Лос Анджелис. Забавното бе, че изглежда никой друг не го забелязваше. Което вероятно се дължеше на обсебеността на другите от различен вид замърсяване — цигарения дим. Пушенето беше смъртоносно, замърсяваше дробовете ти и беше заплаха за обществото. Но смог? Какъв смог?