— Обичам този плаж — въздъхна Рита, като се стовари на пясъка до нея. — Много по-хубав е от претъпканите ивици надолу към Санта Моника. Наблъскани са като сардини, пълно е с британци в отпуска…
Без да забележи иронията, тя се зарови в чантата си и извади слънцезащитен лосион, ластик за коса, уокмен, балсам за устни, очила за плуване, цигари и последния си наръчник за това как да си помогнем сами — „Откажи мъжете и поеми живота си в ръце“. Рита беше всичко друго, но не и неподготвена.
— Както и да е, тук обстановката е много по-хубава. — Тя махна неопределено към групата сърфисти, които влизаха и излизаха от водата в далечината и яздеха вълните с впити в мускулестите им тела бански костюми.
— Мислех, че си отказала мъжете.
— Съм, но не вреди да гледам… или да ме гледат.
Като развърза горнището на банския си, Рита започна да се маже със слънцезащитно мляко фактор 30, мръщейки се на многото плът около корема си.
— Ще ми намажеш ли гърба?
Франки седна, нашари гърба й с лосион и започна да го втрива в кожата й. Въпреки цял живот седене по солариуми, мазане с бронзант, почивки в Тенерифе и вече четири месеца, прекарани в Калифорния, Рита все още беше бяла като сирене. Червенокоса, тя никога не покафеняваше, ставаше на лунички, изгаряше, а после се белеше като печена червена чушка.
— Заповядай. — Франки й подаде лосиона обратно. — Изглеждаш готова да преплуваш океана. — Рита бе покрита с плътен слой бял крем.
— Само защото имаш проклета матова кожа. Стройна с матова кожа. Има ли нещо, което аз имам, а ти не?
— Цици. — Франки се усмихна и се обърна да легне по корем, извивайки се като риба на сухо, докато откопчаваше сутиена си, за да не остане светла линия.
За разлика от Рита тя се притесняваше твърде много да се пече без горнище. Не че имаше проблем с размера на гърдите си, 34 В си бяха достатъчно големи, и не че имаше някой наоколо, който да ги зяпа, освен сърфистите, а те имаха повече от достатъчно за гледане с щедрите форми на Рита. Но беше твърде стеснителна. Хю винаги казваше, че тя има „прекрасни гърди… точно една шепа“ и миналата година на почивката им в южна Франция я бе убедил да се пече без сутиен. Но тя го направи само веднъж. Чувстваше се, сякаш всеки зяпа зърната й. Един господ знае защо. Всъщност на плажа изобилстваше от зърна на показ. Хю я нарече пуританка. Което си беше прекалено, казано от мъж, който носеше шорти само ако дължината им беше под коляното.
Взе книгата на Рита и мързеливо разлисти страниците от главата „Дразнещи мъжки навици“. Беше дълга около шейсет страници.
— Как се чувстваш? — Рита мажеше глезените си с крем.
— Зле — измънка Франки, без да вдигне глава.
— Аз също. Обикновено не страдам от махмурлук. Вероятно е от проклетите коктейли.
Пуфтейки, тя приключи с мазането на краката си, затвори капачката на лосиона и се излегна по гръб с разперени крайници на хавлията си, която носеше логото на „Клуб Ибиса хотел“ в единия ъгъл. Изкиска се на нещо.
— Трябва да съм била много пияна снощи. Току-що си спомних, че почти се нахвърлих на Дориан.
— Не си. — Франки спря да чете за „неприемливото поведение на мъжете в банята“. Това беше много по-интересно от професионалното мнение на д-р Бернщайн за психологическите вреди, които отказът на мъжа партньор да свали тоалетната чиния оказва върху женската психика.
— Не бъди глупава — сряза я Рита възмутено. — Разбира се, че не съм. Бях пияна, не отчаяна. Поне не изцяло.
Изведнъж й проблесна споменът как вдига полата си, за да покаже татуировката на червен дявол на дупето си. Господи, трябва да е била в несвяст! Тя нямаше татуировка — нито червен дявол, нито нещо друго.
— Няма значение, както казах, приключих с мъжете. — Пресегна се и смени слънчевите с чифт очила за солариум не искаше бели кръгове. — Ти изглежда също си прекарваше добре.
— Както имаш предвид?
Франки рязко мина в отбранителна позиция.
— С Райли на дансинга. Изглеждаше щастлива.
Райли. По-рано беше решила, че повече няма да мисли за него. Всички чувства, които може би беше усетила предната вечер, бяха грешка. Тя обичаше Хю и не биваше да го забравя.