— Така ли мислиш? — все пак не устоя да не попита.
— Сигурна съм, видях ви двамата… точно преди да припадна. Ако не знаех, щях да си помисля, че между вас има нещо.
— Не ставай глупава!
— Не казвам, че си помислих това… — Рита знаеше, че стъпва върху тънък лед. Франки можеше да е много докачлива. — Знам, че той не те интересува… — Тя бутна мравка от обицата на пъпчето си. — Което е добре.
— Защо?
Осъзнавайки, че е казала повече от необходимото, Рита се опита да прикрие гафа.
— Щеше да е наистина ужасно, ако си падаше по него, нали?
— Щеше ли? — Някак си, някъде Франки неочаквано смени позицията си.
— Господи, Франки, всеки би си помислил, че си падаш по него, така, както говориш!
— Разбира се, че не — сопна се. Взе една мида и започна да рони пясъка от нея. — Просто съм любопитна, това е. Защо би било толкова ужасно?
— Защото той е задник.
— Задник? Откога? — Франки бе изумена. И учудващо отбранителна. — Променила си мнението си. Мислех, че наистина го харесваш.
— Харесвах го до снощи.
— Защо, какво се случи снощи? — Умът й препускаше. — Пропуснала ли съм нещо?
Като бутна очилата си назад, така че гумената лента прихвана косата й като диадема, Рита седна и започна да втрива в лицето си крем за избелване с цинк.
— Ами, нямах намерението да ти казвам… — Глупости, Рита никога не можеше да пази тайна. — Но щом така и така не се интересуваш от него…
Франки извъртя тяло, като придържаше сутиена си, и погледна към нея.
— Хайде де, не ме дръж в напрежение!
— Виж, не е важно…
— Рита.
Рита спря да се маже и въздъхна примиренчески.
— Ами, очевидно той е казал на Дориан, че не се интересува… от теб… — добави като послепис. Франки не каза нищо. Не можеше. — Имам предвид, що за идиот. Сякаш изобщо има шанс — цъкна Рита и взе огледало, за да се огледа. — Той изобщо не е твой тип.
Франки се почувства като ударена от автобус. Двуетажен.
— Кога е казал това?
Зашеметена, тя зяпаше Рита, която почистваше останки от спирала от единия си клепач.
— Вчера вечерта.
Вчера вечерта. Франки сякаш започна да пада. Вчера вечерта той обви ръцете си около нея на дансинга… Вчера вечерта той я погледна и каза, че държи в ръцете си най-прекрасната жена… Вчера вечерта… Тя се съвзе. Един момент. Това, което се случи вчера вечерта, нямаше никакво значение за нея, тогава защо да означава нещо за Райли? И какво ако той не се интересуваше от нея. За какво да се притеснява? Тя също не се интересуваше от него. Като закопча сутиена си, тя седна със скръстени крака и се остави на горещите слънчеви лъчи, отнесено наблюдаваше вълните и слушаше как се разбиват на пясъка, вдишваше морския мирис и вкусваше солта от пръските по устните си. Това върна разума й обратно.
Рита запали цигара и се втренчи в нея.
— Добре ли си? Не трябваше да отварям голямата си уста, нали?
— Не ставай глупава, добре съм. Радвам се, че Райли не си пада по мен. Това просто щеше да усложни нещата, нали? Като с теб и Дориан.
Рита направи гримаса.
— Господи, ние не сме сложни. Дориан иска секс, а аз не му давам. Доста просто е, наистина.
Франки се засмя. Настроението й се разведри.
— Знаеш какво имам предвид. Райли и аз сме просто приятели. — Спря да върти часовника си и погледна надолу, прокара ръце през пясъка, наблюдавайки го как изтича между пръстите й. — Единственият мъж, който искам да се интересува от мен, е Хю.
— Франки.
— Знам. — Усмихна се и вдигна ръце в знак, че се предава. — Застреляй ме.
Глава 24
— Това е плажният патрул на Ел Ей.
Франки сигурно се беше унесла, защото следващото нещо, което чу, бе гръмкият глас, който я стресна.
— Нарушавате закона.
Отново гласът. Откъде, по дяволите, идваше? Отлепи лицето си от хавлията, погледна нагоре, замижа от ярката светлина и ужасно се уплаши. На по-малко от два метра от джапанките й беше паркиран яркожълт джип, от който висеше мъж с мегафон. Като я забеляза да се надига, той се измъкна от мястото си и тръгна през пясъка към нея. Франки се стъписа. Думите „Плажна охрана“ бяха изписани с големи букви на гърдите на якето му. Нямаше никаква прилика с представите на Франки за това как трябва да изглежда плажната охрана в Малибу. С петна от тютюн по слънчевите очила и подозрителна патладжанена на цвят сплъстена коса той стоеше разкрачен срещу нея и се опитваше да повдигне модерните си шорти над излишните килограми в ханша. Прокашля се два пъти.