— Извинете, госпожо, но нудизмът е забранен на територията на щата Калифорния.
Той раздрънка своята масивна връзка ключове, символ на неговата важност и без съмнение на голямото му и масивно достойнство. Да бе!
— Какво искате да кажете? Ние не сме голи.
Франки изви ръце зад гърба си и се опита да закопчае сутиена си. Защо сутиените бяха толкова лесни за сваляне и забележително трудни за слагане обратно?
— Опасявам се, че вашата… — Той млъкна за момент и погледна към Рита, която лежеше по гръб с очилата за солариум на лицето си и похъркваше леко с отворена уста и гърди, изложени като сладкиши на тепсия. — Ам… вашата приятелка… нарушава закона.
— Имате предвид, че е без сутиен? — За това ли беше целият този шум? Не можеше да е сериозно. Като се наведе над нея, тя сръчка Рита, която се събуди замаяна и сумтяща.
— Господи, какво трябва да направи момиче тук, за да си подремне малко? — Забеляза охранителя, който пишеше нещо на тефтера си и тайничко гледайте бюста й. — Какво по… — Седна и гърдите й се люшнаха.
Той откъсна лист хартия и го подаде на Рита, която го зяпна в опит да фокусира написаното.
— Глобявате ли ме?
Той кимна.
— Вие сте в неприличен външен вид. — Звучеше възмутен, докато в същото време подробно инспектираше гърдите й.
— О, благодаря. — Тя се усмихна флиртаджийски, опитваше се да го очарова, но той не се подаде.
Като натъпка тефтера и химикалката в доста тесния си джоб, охранителят прочисти гърло и бутна с пръст с изгризан до кръв нокът очилата към очите си.
— Или сложете сутиен, или напуснете плажа.
Без да дочака отговор, той се фръцна до колкото можеше върху пясъка — стигна до джипа си и като се натъпка зад волана, подкара нанякъде.
Лицето на Рита помръкна, докато наблюдаваше как се отдалечава.
— Просто не мога да повярвам. — Тя се блещеше на талона в ръката си. — Копелето ме глоби с шейсет долара, защото съм показала малко деколте. — Като грабна горнището си, тя припряно го завърза около врата си. — Което е доста нахално, като се има предвид, че тук снимаха „Спасители на плажа“. — Отказа се да го слага и го натъпка шевно в чантата си. — Хайде да отидем да хапнем нещо. Умирам от глад. — Внезапно усетила махмурлука си, Рита смота кърпата си в ръка и метна чанта през рамо.
— Ще я платиш ли? — Франки я последва през плажа.
— Нямам особен избор. Не искам да свърша в съда. — Спря в основата на стълбите към пътя и се обърна към Франки: — Ще бъде много неприлично.
Спогледаха се за миг, преди да осъзнаят казаното и да избухнат в задружен смях.
Те спряха в „Кука, корда и тежест“ — евтин и уютен ресторант за морска харна край магистралата, който беше много популярен сред сърфистите и по-разкрепостените не толкова снобарещи обитатели на Малибу. За разлика от другите ресторанти за морска храна, които имаха сервитьори в бели униформи, богат избор от прясно изпечени хлебчета, персонални купички с масло, чуруликащо пиано и пълно спокойствие, този беше категорично на самообслужване — имаше пластмасови шишета с кетчуп и майонеза, допълнителни поръчки на лучени кръгчета за два долара и изобилие от шум — по равно от посетители и персонал.
— Правят чудесна риба с картофки — изчурулика Рита, когато завиха на паркинга. — Знам, разбира се, че си вегетарианка, но все пак можеш да ядеш от картофките. — Устата й се изпълни със слюнка.
— Жалко е, че не можеш да опиташ кралските скариди — божествени са… Само ми се ще да ги пържеха в галета… — Звучеше замечтано. — Няма нищо по-добро от хубава порция скариди.
Франки мързеливо подпря глава на ръката си, която бе поела всичката топлина на слънцето и сега я излъчваше обратно като радиатор, и се наведе през прозореца. Явно днес Рита бе на класическата диета с морска храна. Вижда морето и й се прияжда. Тя се усмихна на закачката, докато не видя нещо, което промени изражението й и накара стомаха й да се свие на топка.
— О, по дяволите!
— Какво? — Рита удари спирачки, колата проскърца по асфалта и вдигна облак прах.
— Точно отпред… — Франки посочи към покритата с кални петна камионетка в края на паркинга, скрита наполовина от някакъв храст. — На Райли е.
— Сигурна ли си? — Рита примижа в опит да види през праха.
— Разбира се, че съм сигурна, разпознавам удареното място.