Рита припряно запали цигара.
— Ти явно не можеш да усетиш чара на актьорската игра.
— Мога. Пет хиляди долара на епизод. — Франки положи крака си върху отпечатъка на Джейн Ръсел. Беше мнооого по-голям.
— Не го правя заради парите. — Тя видя изумлението по лицето на Франки. — Въпреки че, разбира се, ще излъжа, ако кажа, че няма да са от полза. — Издуха колелце дим и изтръска пепелта от цигарата по целия Хъмфи Богърт. — Но аз не съм като теб. Нямам дълъг списък с квалификации, не съм ходила в университет и докато не започнах да играя, мислех, че съм обречена на живот зад бюро в оформяне на маникюра си и четене на списания.
— Правех същото с университетска диплома — отбеляза Франки.
Рита предпочете да не коментира казаното от Франки и продължи:
— Ти имаше възможности, аз — нямах. Аз бях в капан. Актьорството беше единственото възможно бягство. — Усети се и се усмихна смутено. — Съжалявам, малко се отнесох, нали?
— Ни най-малко, скъпа — отвърна Франки с престорен акцент.
Рита не се сдържа да не се разсмее. Тя загаси наполовина изпушената си цигара и я стисна с два пръста.
— Аз? Актриса? С име като Рита Дъфин?
Все още разсмяна, тя пусна цигарата с червило по филтъра в джоба на чантата си за по-късно и като хвана Франки, влязоха в салона.
— Ммм, наистина не бих отказала тортиля с чили сирене. — Като пристъпи във фоайето с пуканките и закуските, очите на Рита светнаха като коледни лампички. Можеше да подуши пържена храна от петдесет крачки.
— Камерата качва пет килограма — припомни Франки, докато издърпваше Рита обратно.
— Но може би ако ти си вземеш, аз мога да хапна няколко — продължи с надежда Рита.
Франки я познаваше достатъчно отдавна, за да знае, че „няколко“ означаваше изяждане на по-голямата част. Като родител с дете, тя тъкмо щеше да откаже, но видя копнежа по лицето й. Беше трудно да каже не, особено щом знаеше, че от ходенето на кино Рита най-много харесваше възможността да седи на задника си два часа и да яде сладки и сладолед в тъмното. Калориите по време на филма не се брояха.
— Какво ще кажеш за пуканки? — предложи милостиво Франки и поведе Рита към опашката от хора, които чакаха, за да купят семейни менюта от бонбони, десертчета, газирани напитки и пуканки.
Рита мушна ръце в коженото си яке „Гучи“ и направи гримаса пред нискомаслената и не толкова апетитна алтернатива. Докато очите й не се разшириха при вида на нещо много по-интересно от пуканките.
— Хей, огледай това! — просъска на Франки и я смуши в ребрата.
Без да се мести от опашката, Франки се обърна да види какво точно беше „това“. Съвсем очаквано беше мъж, но не какъв да е. Франки простена. Нормално е Рита да си падне по мъжа с раираната бяло-червена риза, червена шапка и престилка, който стои зад щанда и сипва пуканки в картонени кутии.
Продавачът на пуканки трябва да беше дочул коментара на Рита — щеше да е учудващо, ако не бе — и вдигна поглед, като свали шапка, за да отметне изсветлялата си от слънцето коса.
— Сладки или солени? — попита той с кутия за пуканки в готовност.
Но преди някой да успее да отговори, той неочаквано изкрещя:
— Хей, Франкиии!
Пусна кутията, изтри ръце в престилката си и като изскочи пред щанда, разпери ръце, за да сграбчи Франки в задушаваща прегръдка.
Притисната между два много големи загорели бицепса, тя не знаеше какво, по дяволите, става. Погледна настрани към Рита, която беше застинала с отворена уста, неспособна да скрие изумлението си, че приятелката й познава отнякъде този бог.
Като я пусна от хватката си, той се засмя.
— Хей, не си ли спомняш? Аз съм, Мат. — Започна да се удря по гърдите. — Тарзан.
Франки загря. Не можа да го разпознае без препаската. Успя да каже колебливо „Здрасти“, преди той отново да я повали, подскачайки около нея като превъзбудено пале.
— Толкова е яко, човече! — Усмивката му озаряваше цялото му лице. — Как върви?
— Страхотно. — Опита се да изглежда ентусиазирана, но беше очевидно, че не я бива за актриса. — А при теб?
— Разбиващо. — Той кимна, люлеейки се напред-назад, неспособен да стои мирен. Като видя, че наблюдава униформата му, силно се изчерви. — Хей, това е просто временно, човече, само докато започна да играя целодневно. — Продължи да кима ентусиазирано. Няма да е задълго. Имам нов агент и ми предложиха някои наистина готини роли. Преди няколко седмици бях мъртвец в „Спешно отделение“, а тази седмица имах реплика в реклама на дезодорант.