Той спря да се усмихва и придоби сериозно изражение и странен британски акцент:
— Държи миризмите далеч през целия ден. — Лицето му отново се разтегна в усмивка. — Яко, нали?
— Ти си актьор? — Рита, която умираше да ги прекъсне, видя шанс и се възползва с прецизна точност. — Аз съм актриса. — Отправи към Мат зашеметяващата си усмивка.
— Стига бе! — Очите му се разшириха от изумление. Мат изглеждаше изненадан, сякаш да си актьор беше нещо рядко в Ел Ей.
Двамата веднага се впуснаха в професионален разговор. „Кои курсове посещаваш? На кои прослушвания си се явил? Кой е агентът ти?“
Франки стоеше настрани, чувствайки се зелена и много бодлива. Наблюдаваше езика на телата им — начинът, по който се усмихваха един на друг, как телата им се приближаваха едно към друго, как Мат разтриваше гърди, докато Рита галеше деколтето си.
— Хей, колко още трябва да чакам? — прекъсна ги нетърпелива жена, която се шмугна пред Рита и размаха десетдоларова банкнота. — Искам голямо пепси с много лед.
Рита не й обърна внимание.
— Нека ти дам номера си. — Без ни най-малък намек за притеснение, тя извади една от визитките си и му я връчи.
— Яко! — Мат я зяпаше като хипнотизиран. — Ще ти звънна. — Усмихна се, видимо сляп за недоволната опашка посетители, която вече се точете извън фоайето. Отчаяни за консерванти и кола, те ставаха все по-шумни и недоволни.
— Горя от нетърпение. — Тя му намигна и се усмихна.
Франки не можеше да не се възхити на безсрамната сваляческа тактика на Рита. Нямаше заекване, изчервяване или дори намек за стеснителност. Всеки момент щеше да се изкиска в стил Мерлин Монро.
— Е, чао тогава. — Рита помаха с пръсти.
— Доскоро. — Запленен, Мат помаха в отговор, когато до него застана огромен мъж и го сграбчи за ръката.
— Аз и съпругата ми нещо огладняваме. — Той посочи към внушителна жена, залепена за витрината с бонбоните. — Искам половин дузина шоколадови десертчета, две кутии пуканки — една сладка, една солена и половинка сладолед. И ги искам веднага.
Облекчена, че си тръгват, преди да е станал скандал, Франки каза довиждане, но Мат изглежда не забеляза. Въпреки че беше притиснат до таблото с промоцията на „Сникърс“ от изнервен клиент, той беше твърде зает да зяпа кискащата се Рита, онемял от начина, по който дупето й подскачаше нагоре-надолу като сърф по вълните. Не можеше да свали очи от нея. Доказателство, че не всички мъже — включително сърфистите — предпочитат блондинки.
— Къде криеше това?
Рита спря да се киска веднага щом завиха зад ъгъла и започнаха да са качват по стълбите.
— Никъде. Срещнах го на снимките за рекламата. — „Рекламата, която снимах с Райли“, помисли си Франки.
— И така и не го спомена? — Невярващо, Рита отвори вратата на първа зала и пристъпи вътре. Тя погледна към Франки, похотлива усмивка се разливаше по цялото й лице, и цъкна критично: — По дяволите, трябва да си влюбена!
Франки се сви.
— Трябва ли? — Тя подаде билетите им на мъжа на входа.
— Ако не забелязваш Мат, да, все още трябва да си луда по Хю. — Рита поклати глава, изпълнена с благоговение пред всеотдайността на приятелката си.
— О, да. — Франки се отпусна. Какво я накара да си помисли, че Рита имаше предвид Райли, не Хю? Изнервена от грешката си, тя смени темата. — От реакцията ти съдя, че харесваш Мат.
Като натъпка билетите в джоба си, тя последва разпоредителя, който ги поведе по пътечката към местата им с фенерче в ръка.
— Да го харесвам? — Рита я изгледа невярващо. — Да го кажем така — не бих го изритала от леглото си… — Прихна от спомена за минали нощни преживявания. — Поне не и съзнателно.
Като намериха реда си, те се запромъкваха през седналите хора, ръсейки извинения наляво-надясно и стараейки се да не пометат колата и пуканките по пътя към местата си. Най-накрая ги видяха и облекчено се стовариха на седалките.
— Но аз мислех, че си приключила с мъжете.
Беше вяло възражение, но Франки трябваше да опита. Рита показваше всички признаци на залитане по хлъзгавия път на похотта и тя знаеше, че като най-добрата приятелка на Рита трябва да се опита да я спаси с гласа на разума. Но нямаше полза. Рита не искаше да бъде спасявана, не и от нея.
— След като видях това, включих отново. — Грабна шепа пуканки, излегна се на седалката си и започна да дъвче шумно. — Кой не би?