— Шшш — изшътка някой зад тях.
Рита цъкна и продължи. Като се наведе по-близо до Франки, тя прошепна високо:
— Е, освен теб, разбира се. Но пък и ти никога не би забелязала друг мъж, освен Хю, нали?
Франки се поколеба. Но бе спасена да не отговаря от встъпителната музика, която изведнъж се изля от колоните с началото на филма.
Глава 26
През следващите няколко седмици Рита отбеляза шест срещи с Мат, което в Ел Ей беше по-дълго от някои бракове, и започна да проявява всички издайнически признаци на влюбена жена: лягаше си напълно гримирана и облечена само в бельо на Виктория Сикрет, в случай че по причина, известна само на безумно влюбените, той реши да се отбие в два през нощта; загуби апетит — дори за начос със сирене и бисквитки — фаворит за Рита; и започваше всяко изречение с неговото име: Мат има толкова готин апартамент, Мат е невероятен актьор, Мат има най-големия член, който съм виждала — а Рита бе видяла не един или два.
Като лоялна най-добра приятелка Франки слушаше търпеливо и се опитваше да изглежда заинтересувана, когато Рита прослушваше за пореден път съобщенията му, опитвайки се да реши дали той звучи страстно, много страстно или прекалено страстно; когато изваждаше личната си библия на връзките — „Сродни души по звездите“, четеше за зодиакалните им знаци и разгадаваше съвместимостта им според изгрева на Венера, пълнолунията и нещо свързано с Меркурий; когато повтаряше дума по дума разговорите им, докато подлагаше на дисекция, анализ и детектор на лъжата всяка думичка, фраза и изречение.
С часове забавляваше Франки с всеки детайл от романса си, от това как й е сготвил спагети болонезе — горещ и мускулест, надвесен над печката с рендето за пармезан, през първата им целувка, когато заедно са разхождали кучето му една вечер, до първата свирка, която му е направила в съблекалнята на фитнеса. Все още не бяха правили секс, което в пъстрия живот на Рита си беше постижение. Но изглежда Мат беше този, който не беше инициативен в спалнята.
— Очевидно иска да се опознаем по-добре. — Рита мечтаеше на глас, докато въртеше в ръцете си стар негов суичър, който той беше наметнал на раменете й в киното предната вечер. — Не е ли мило?
Франки не отрече. В крайна сметка, ако да носи вмирисан стар суичър и да прави фелацио на мъж със смъкнати до глезените шорти в съблекалнята правеха Рита щастлива, Франки също беше щастлива. Но не беше. Беше й писнало. Докато Рита прекарваше вечерите с Мат, наслаждавайки се на всички блага на обвързването, тя си седеше на дивана с Фред и Джинджър, гледаше Али Макбийл и се опитваше да не се самосъжалява. Но го правеше. Успехът на Рита в професионалния и личния й живот — тя се яви на прослушването и сега очакваше да я повикат за снимки — само подчертаваха грандиозния провал, който беше животът й. Като изключим преживяването на провалената връзка, липсата на постоянно жилище и бързо провалящата й се кариера.
В последните няколко седмици тя бе преминала от писател на колонки, през асистентка на фотограф, до настоящата си работа — чистачка на Дориан. Това не бе точно професионалната стълбица, за която тя си мечтаеше, когато получи отличната си диплома. Дориан знаеше, че е закъсала за пари, и й предложи да чисти апартамента му и да полива малката цветна градинка на терасата му, която в последните няколко седмици се бе разраснала с нечовешка скорост. Беше готова да откаже, повече от гордост, отколкото по друга причина, но парите бяха твърде добри, за да го направи.
Не че не харесваше Ел Ей. Точно обратното. Обичаше слънцето, обичаше да ходи на плаж, обичаше да се размотава с Рита и Дориан. Живееше в прекрасен апартамент, разхождаше се в Буревестник кабриолет с най-добрата си приятелка и имаше толкова свободно време, колкото си поиска. Дори котките й се радваха на слънцето. От това бяха направени мечтите. Но не и нейните мечти.
Като поглеждаше назад сега, можеше да види колко луда бе идеята да дойде в Ел Ей, да помисли, че бягството може да промени нещата. Да се надява, че десет хиляди километра ще решат всички проблеми. Какво си мислеше, че ще се случи? Че Ел Ей ще размаха вълшебната си пръчица и ще даде на живота й холивудски щастлив край? Оставането в Лондон означаваше да се изправи пред бъдеще с дупки, където преди бяха Хю, апартаментът им във Фулхам и кариерата й. Идването в Ел Ей не бе променило нищо. Проблемите бяха същите, само обстановката беше друга. Тогава защо не признаеше поражението си, не си събереше багажа и не хванеше първия полет обратно за Англия? В крайна сметка какво я задържаше в Ел Ей?