— Къде отиваме? — Франки се опита да се задържи на мястото си.
Косата й изглеждаше ужасно, носеше чифт стари спортни панталони и тъкмо беше погълнала по-голямата част от петстотин калории в седемдесет и пет грама чисти мазнини. (Ако животът й в Ел Ей я беше научил на нещо, то това беше калоричната стойност на всичко.) Единственото място, където искаше да бъде, беше под душа.
— Поканени сме на едно от най-големите партита в Холивуд и аз нямам какво да облека. Къде мислиш, че отиваме? — Като грабна портмонето си и ключовете за колата, Рита пъхна краката си — заедно с памучните възглавнички — в чифт удобни чехли на висок ток. — Родео Драйв.
Глава 27
— Здравейте, как сте днес?
Ухилената продавач-консултантка се залепи за Франки в мига, в който калните й маратонки докоснаха излъскания под на магазина.
— Ами… — заекна тя, несигурна как да продължи.
Да бъдеш поздравен на вратата на магазина от неговия персонал, не се случваше често в Лондон. Като промърмори неясен отговор, тя се насочи невиждащо към задната част на магазина и се преструваше, че е наистина заинтересувана от бежов ленен панталон.
— Сакото ви е страхотно! — Без да се предава толкова лесно, консултантката я последва. — Толкова е сладко! — Руса, с розови бузки и шапка на Дядо Коледа тя говореше с мелодичен успокоителен глас.
— Ами, благодаря.
Саркастична ли беше? Като опипа сакото си — стар, раздърпан велурен парцал, който имаше от години, Франки не знаеше дали да й повярва, или не. На Бонд стрийт, лондонският еквивалент на Родео, продавач консултантките бяха продавач-надзирателки. Те я наблюдаваха подозрително всеки път, когато решеше да прегледа последните колекции на актуалните марки, и мистериозно оглушаваха, щом се решеше да ги попита за дреха в различен размер. Не беше свикнала да й правят комплименти. Точно обратното, беше свикнала да се чувства като нещо, което котката е драла и влачила.
— С удоволствие бих си купила същото. Откъде е? — Приятното й дружелюбие (или беше престорен ентусиазъм?) започваше да дразни.
— Пазара Портобело — отвърна Франки, докато се опитваше да се придвижи към друга част на магазина. Но нямаше изход. Накъдето и да се обърнеше, консултантката беше зад нея като сянка.
— Това магазин в Бевърли Хилс ли е?
— Не, в Лондон.
— О, вие сте от Лондон! Имам роднини в Лондон.
Тя тъкмо щеше да започне с декламация на родословното си дърво, когато, за щастие на Франки, вниманието й бе привлечено от Рита, която беше открила маса с купчина прилежно сгънати блузки и ги теглеше една по една, като ги размяташе на всички посоки и се въртеше с тях като дервиш.
— Искате ли да намеря вашия размер? — Преливаща от нетърпение да помогне, консултантката забрави за Франки и се втурна да обслужва Рита. Зарови се в купчината, натовари се като муле с камарата дрехи, които Рита вече си беше избрала, и щастливо я поведе към пробните, като не спираше да чурулика.
— Ако ви потрябва нещо, ще бъда точно отпред.
— Изглеждам ли дебела в тези панталони?
Двадесет минути и двадесет тоалета по-късно, Рита стоеше пред големите огледала, които дразнещо бяха поставени извън пробните. Носеше разкроен бял костюм, за който гукащата продавачка се бе опитала да я убеди, че ще я преобрази в Бианка Джагър на сватбения й ден. Рита не беше убедена. Всъщност тя имаше неприятното подозрение, че прилича повече на Елвис, но без изкуствените камъни и перата. Нуждаеше се от честното мнение, което само най-добрата й приятелка може да даде, и се обърна към Франки, която прелистваше списания, излетната на кожения диван, предвидливо осигурен от управата, за да предотврати изчезването на отегчени съпрузи или приятели и техните кредитни карти.
Рита направи гримаса.
— Елвис?
Като откъсна очи от американския „Вот“, Франки кимна съчувствено.
— На живо в Лас Вегас.
Проклинайки, Рита профуча покрай все още усмихнатата продавачка и се гмурна обратно в пробната. Като съблече омразния костюм, тя го метна на купчината с отхвърлени дрехи, която придобиваше застрашителни размери. Всичко, което пробва, беше или неподходящият цвят, неточен размер, лоша кройка, или грешният стил. Проклет кошмар! Който беше описал пазаруването като възстановителна терапия, явно имаше нужда от такава. И след това пазаруване тя също щеше да има нужда от терапия.