— Опасявам се, че затваряме — просъска тя с тежък италиански акцент.
— Шегувате се? Вече? — обърна се Рита към Франки изненадана. — Колко е часът?
Франки улови погледа на една от продавачките, който съдържаше недвусмислена заплаха.
— Време е да тръгваме.
— И без това никога не съм харесвала всички тези маркови неща — ежеше се Рита, след като бе изтикана от магазина и статуите плътно затвориха вратите зад нея. Раздразнена, тя запали цигара и като подпря ръце на кръста си, обходи с поглед Родео Драйв — димът излизаше през ноздрите й като на дракон. — При тези цени ще очакваш, че поне могат да си позволят проклети ципове.
— Побързай! Почти седем часът е. — Изтощена, Франки седеше със скръстени крака на пода на пробната. Тя беше загубила бройката на посетените магазини, но Рита й беше обещала, че този ще бъде последният. — С това темпо никога няма да стигнем до купона. — Франки се облегна на огледалото.
— Само секунда — прозвуча гласът на Рита зад една от завесите.
След всичкото това ходене краката й се бяха подули в чехлите като хлебчета във фурна и тъй като я мързеше, тя предпочиташе да събува панталона си, без предварително да е събула обувките си. В резултат на това сега панталонът беше усукан наопаки около токчетата на обувките й.
— Просто искам да намеря нещо специално за довечера. Знаеш, нещо зашеметяващо. — Главата й се появи зад завесата. — Мат също е поканен на партито и имам чувството, че довечера най-сетне ще го направим… знаеш… ще преспим. — С последно усилие тя най-сетне събу панталона. — Не мога да чакам. Напрежението ме убива… А също и проклетият панталон — промърмори, като го ритна за последно. Като тапа на шампанско кракът й отскочи и тя залитна, хвана се за завесата за баланс и успя да откачи част от нея. — Мамка му! — изпсува и се изправи. Пое си въздух и погледна Франки. — Вече си купих страхотно бельо специално за случая. Черен сатен, поръбен с червена коприна. Истинска примамка! — Палаво подхилкване.
Франки се усмихна. Нямаше нужда Рита да й казва. Тя вече беше забелязала издайническите пликове с покупката да се подават зад коша с прането в банята.
— Значи между теб и Мат е сериозно?
— Определено. — Рита кимна. — Знаеш какво е, когато срещнеш някого. Отнема само минутки, понякога и по-малко да прецениш дали връзката ще проработи, или не.
— Почти като със сушенето на косата. — Франки се усмихна накриво, дръпна къдрица и я остави да се върне обратно. — Понякога знаеш, че ще изглежда страхотно, още преди да си взела сешоара, друг път прекарваш часове в изправяне и изпробваш всичко възможно. Но дори след всичките тези усилия косата все пак не те слуша и изглежда ужасно.
— Точно! — Рита се ухили. — Е, сега е моментът, когато знам, че ще се получи. Казвам ти, че ще бъде страхотно. Той е мъжът… просто го знам. — Взе кожен панталон и започна да го обува.
— Каза това и за Бари — напомни й Франки, като вдигна някои отхвърлени дрехи от Рита и ги постави обратно на закачалките им. Бари беше шотландец, който твърдеше, че е милионер и работи в транспорта, и с когото Рита беше имала афера преди години. — Всъщност не каза ли, че ще се омъжиш за него?
Рита се изчерви.
— Това беше, преди да поръчам храна за вкъщи една вечер и да го открия пред вратата с голяма пица.
Франки се разсмя при спомена.
— Откъде да знам, че работа в транспорта означава щъкане с мотопед из Лондон и разнасяне на пица? — Рита също се разсмя. — А аз си представях живот в лукс, почивки във Флорида два пъти годишно, голяма самостоятелна къща с двоен гараж, модерни спортни коли. Вместо това ме посрещна бъдеще с допълнителна чеснова питка и пухкави хлебчета. Мисля, че се отървах леко. — Спря да тегли панталона. Усукан около прасците й — кожата бе опъната плътно като на барабан — той отказваше да мръдне и сантиметър нагоре. — Господи, отказвам се, никога няма да вляза в този! Трябва да съм взела грешния размер. — Изрита го и го хвърли към Франки. Защо не го пробваш?
— Аз? Кожен панталон? Трябва да се шегуваш.
— Защо? Имаш фигурата за него.
Изкушена, Франки го погледна, преди да отхвърли идеята.
— Така или иначе, не мога да си го позволя.
— Ще ти заема парите. — Рита нямаше да я остави да се измъкне така лесно.
— Благодаря, но това просто не съм аз.
— А какво си ти? За бога, ти си на двадесет и девет, не на осемдесет и девет. Бъди смела! Облечи нещо различно за разнообразие! — Рита стоеше по прашки с ръце, заплашително подпрени на кръста.