Франки се подвоуми. Може би Рита беше права, може би имаше нужда от промяна в стила. Като реши, че няма лошо да пробва, тя събу маратонките и дънките си и сложи кожения панталон заедно с блуза без ръкав и с тънки презрамки, която Рита беше отхвърлила по-рано. Пасваха си идеално.
Рита подсвирна високо.
— По дяволите, изглеждаш удивително!
Франки погледна отражението си и се изненада. Изглеждаше напълно различно.
— Така ли мислиш?
Не беше свикнала да носи дрехи като тези. Хю винаги я харесваше в рокли и костюми, нещо небрежно-елегантно. Този тоалет не беше нито едно от двете. Панталонът беше като втора кожа, а блузката определено беше разголена.
— Сигурна ли си, че не ме прави да изглеждам… ами… безвкусно?
Рита направи гримаса.
— Стига де, бих ли избрала някога нещо, което е безвкусно?
Франки не се осмели да отговори. За щастие, не се и наложи.
— Така, а какво ще кажеш за това? — попита Рита, кипрейки се в червена копринена рокля. Тя си пое дъх и се завъртя пред огледалото.
— Изглеждаш страхотно — отговори Франки.
Франки не говореше просто така. След двуседмична диета на бушуващи хормони и ускорен пулс килограмите се бяха стопили, оставяйки Рита с перфектно заоблена фигура — гърди, дупе и талия, която модата мразеше, но мъжете по цял свят обожаваха.
— Мислиш ли, че гърдите ми изглеждат твърде големи?
— В Ел Ей сме, не помниш ли? Откога гърдите могат да бъдат твърде големи?
Като изпъчи гърди, Рита ги опипа.
— Имаш право.
— Ако съдя по всички онези снимки, които съм виждала в списанията, деколтето ти струва поне пет хиляди долара. Трябва да се гордееш с него, то е ценно оръжие. — Франки огледа собствения си силует. — Ще бъда щастливка, ако имам и десет долара тук.
Разсмяна, Рита дръпна стегнатите презрамки на сутиена, които започваха да се впиват в раменете й.
— Нека просто се надяваме, че Мат обича големи гърди.
— Е, с този тоалет тази вечер със сигурност ще разбереш.
Изражението на Рита стана сериозно.
— Никога не съм мислила, че ще го кажа, но се радвам, че не сме преспали. Така се чувствам, сякаш съм наистина ухажвана, без сексът да е изместил всичко.
— Ухажване? Минали са едва няколко седмици.
Рита се нацупи.
— Не ми се прави на скромна, ти спа с Хю след три дни… — Спря се и съжали за казаното. Тя и голямата й уста…
Франки намести къдрица зад ухото си и не каза нищо. Вместо това стоеше, гледаше се в огледалото и си спомняше. Проговори след малко:
— Знам, Новата 1997-ма. Господи, изглежда толкова отдавна! — Гласът й беше тих.
— Е, беше преди почти две години. Нещата са се променили, ние сме се променили. — Като галеше ръката на приятелката си съчувствено, Рита се усмихна успокоително. — Дори ти! — Повдигна вежди, отстъпи назад и огледа Франки от горе до долу. — Само се виж! Хю едва би те познал.
И Франки едва се разпознаваше. Сякаш гледаше съвсем различен човек.
— Е? Взимаш ли ги, или какво? — Като нахлузи чехлите и облече блузката си, Рита взе роклята, готова да плати на касата. — Хайде, живееш само веднъж. И е Коледа. — Обичайното извинение за всичко.
Докато наблюдаваше отражението си, нещо във Франки се преобърна. За първи път от много време тя харесваше това, което вижда, и не бяха само дрехите. Седмици наред беше гледала на себе си като на безпомощна жертва, на която продължаваха да се случват гадости. Необходимо беше нещо толкова просто като нови дрехи, които да я накарат да види различната Франки, новата Франки, която отново щеше да поеме контрола над живота си. Рита беше права. И какъв по-добър начин да отпразнува това от купуването на кожен панталон за триста долара? Тя се усмихна.
— Да, защо, по дяволите, не?
Глава 28
Партито беше в разгара си, когато те пристигнаха. Униформени сервитьори бяха заети да сервират напитки и суши на стотиците гости, които се забавляваха на терасата с размери на стадион. Около розовия басейн с формата на сърце дрогирани блондинки със силиконови гърди и предизвикващи гравитацията бикини танцуваха под звуците на групата, която свиреше собствени версии на известни хитове. Всичко изглеждаше като реален клип на MTV.
— Чувствам се малко по-облечена от необходимото — просъска Рита, застанала на върха на мозаечното стълбище, което водеше към терасата. — Никой не каза да сме по бикини. — Изглеждаше разочарована.