Франки се чувстваше облекчена. Един поглед към въртящите се като кукли Барби и тя потръпна при мисълта да се напъха в стария си бански с подплатени чашки.
— Не знам за теб, но аз имам нужда от питие — каза тя и се опита да привлече вниманието на един от келнерите. Виното, което беше донесла, неочаквано се оказа грешка. Това не беше от онези домашни партита, на които носиш бутилка, дори и да беше по-скъпа и качествена от обичайния й избор. Най-сетне сервитьорът я видя, тя бързо скри шардонето зад една колона и грабна два коктейла.
От момента, в който бяха пропуснати през огромните електронни врати от охранители със слушалки и Франки за първи път забеляза внушителното имение в стила на Белия дом, тя знаеше, че независимо от всичката козметика по лицето си, четиридесетте минути за изправяне на къдриците и новия кожен панталон от Родео Драйв, се намираше изцяло не в свои води. До този момент опитът й с домашните партита се свеждаше до онези, на които бе ходила с Хю — в едностайни апартаменти в западен Лондон, от уредбата се носеше лежерна музика, а на сгъваема масичка бяха „сервирани“ сладки десерти и солени нискокалорични хапки заедно с избор от бяло или червено наливно вино в ежедневни чаши или пластмасови чашки за закъснелите гости. Никой не беше наемал файтони да докарват гостите до входа, музиканти и известни изпълнители за забавление или мъже в бели униформи, които поразително приличаха на Ричард Гиър, за да сервират шампанско и омари на сребърни подноси. Беше плашещо, но имаше поне една утеха. Не беше сама. Имаше Рита.
— Господи, видя ли всичкия безплатен алкохол? — ликуваше тя и отпиваше от кристалната си чаша. — Има разлика от другите партита, на които съм била. На повечето от тях си щастливец, ако се добереш до кана с топла бира. — Облиза горната си устна. — Жалко, че не мога да се възползвам напълно.
— Защо? — Франки не беше виждала Рита да отказва алкохол особено когато не плащаше за него.
— Не искам да съм пияна, когато Мат се появи, нали? — Като се опитваше да придаде обем на косата си, която по-рано бе фиксирала с голямо количество лак, тя добави: — Искам да го съблазня, а залитане наоколо с рокля до раменете и спирала до брадичката не е точно привлекателно.
— Кога ще дойде?
Франки стеснително се заигра с копринената панделка на блузата си. Не беше свикнала да показва деколтето си. Нищо, че по-голямата част беше дантелен сутиен.
— След около половин час. Идва направо от прослушване. — Като хвърли бърз поглед към купона долу, усмивка заигра в ъгълчетата на устата й. — Мамка му, а аз се чудех къде изчезна Дориан.
— Мисля, че каза, че трябва да оправи нещо. — Франки спря да си играе с панделката и се опита да види какво е толкова забавно.
— Е, той наистина оправя нещо — Рита посочи към басейна, където Дориан се отъркваше в една от тунингованите блондинки в бикини с шарка на зебра. — Това не е ли Памела някоя си?
— Изглежда като нея — съгласи се Франки, — но повечето жени изглеждат така. — Отпиваше от питието си и го наблюдаваше. Той очевидно беше в изцяло свои води.
— Ще ти кажа кого още не съм видяла… — Като забеляза, че лепенките, които бе сложила на пръстите си, за да не й убиват новите обувки, се отлепят, Рита се наведе да ги намести. — Не съм видяла Райли.
— Райли? — Франки се престори на безразлична. — Не спомена, че е поканен. — Отпи голяма глътка от чашата си и почувства как ръката й трепери.
— Съжалявам, напълно забравих. Познаваш ме, имам памет като решето. — Доволна, че лепенките й бяха отново на място, тя се изправи. — Дориан покани него и онази блондинка, как й беше името, онази, с която беше в Малибу. — Започна да рови в чантата си за цигари.
— Криси? — Франки не беше забравила името. Беше запечатано като дамга в съзнанието й.
— Да, същата. — Рита намери кутията с цигари и предложи на Франки. Беше останала само една и обикновено Франки би отказала, но този път нуждата надделя над възпитанието й. Взе я, запали и вдиша дълбоко. Значи Райли излизаше с Криси? Не знаеше защо това трябва да я притеснява толкова много, но я притесняваше.
Отпи голяма глътка Космополитън и се наслади на острия вкус на водка, червена боровинка и лайм. Цигарата и алкохола замотаха главата й и тя си дръпна отново. Обеща си, че тази вечер ще забрави за всичко, ще се забавлява, ще се посмее, ще си поживее. И какво я спираше? И какво ако Райли се появеше с новата си приятелка? Това не трябваше да й разваля вечерта. Не трябваше да я спира да си прекара добре. Нали? Като пресуши последните капки алкохол, тя размаха празната си чаша. Дощя й се да се напие.