— Още една?
— Мамка му, ти определено се потапяш в духа на купона! — Рита се ухили одобрително.
— Защо не? В крайна сметка ти си тази, която не спира ми повтаря, че съм млада, свободна и необвързана — отвърна Франки, докато вземаше още два коктейла от един от привлекателните сервитьори и повери единия на Рита. — Хайде, не може да стоим тук цяла вечер! — Отпи голяма глътка от питието си, което заплашваше да прелее над ръба на чашата, и знаеше, че няма какво друго да направи, освен да се гмурне в дълбокото. И така, без да изчака Рита, която изоставаше назад, за да задигне две ролца с краставичка — добре де, три, но сушито беше напълно диетично — Франки събра всички последни останки от смелост, които имаше, и се спусна по стълбите към купона долу.
След поднос с коктейли по-късно Франки се чувстваше достатъчно смела, за да обикаля без Рита, която след пристигането на Мат седеше на скута му до масата с морски дарове, хранеше го решително с омари и се отъркваше в чатала му, сякаш лъска сребърните подноси на майка си.
От години Рита я учеше как увереността прави жената по-привлекателна за противоположния пол и най-накрая Франки откри, че тя беше напълно права. Никога преди не се бе радвала на толкова голямо мъжко внимание. И не беше само коженият панталон, въпреки че определено помагаше. Какво им имаше на мъжете по отношение на кожените панталони? Като пчели около мед те просто не можеха да се откъснат от нея. Един след друг се приближаваха към нея и я питаха могат ли да прокарат ръка по бедрата й, за да проверят дали са „истински“ (тя предполагаше, че имат предвид панталона, не бедрата й). Нищо чудно, че Хю беше толкова категорично против тя да си купи такъв панталон.
Вместо да се изчерви до уши от смущение и да не знае какво да каже, тя се смееше подкупващо и чувствайки се по-остроумна от всякога, смело и въодушевено започваше разговор. Истории, които доскоро й изглеждаха плоски и доста скучни, сега се превръщаха в блестящи и безумно забавни анекдоти. С перфектен тен, самоуверена и засмяна, Франки се чувстваше като съвсем различен човек от подсмърчащата повлекана, която седеше на „Хийтроу“ с дупки на чорапогащника. Чувството й хареса.
Глава 29
— Франки, скъпа Франки! — Розов и запотен в надиплена маркова риза, която бе разкопчал чак до окосменото си пънче, Дориан изплува от дансинга и като я забеляза сама за първи път тази вечер елегантно плъзна ръце около кръста й. — Мамка му, нима си секси тази вечер? Нека те представя на един от най-очарователните мъже в Ел Ей. — Допря горещата си лепкава буза до нейната и я поведе покрай композиция от ледени скулптури към група филмови звезди, които играеха рулетка на маса, специално доставена за случая от Лас Вегас.
Когато се приближиха, един от тях, застарял мъж в семпла черна риза и дънки, стана.
— Дориан, радвам се да видя, че все още имаш набито око за жените. — Разтворил ръце за прегръдка в стил Кръстника, той го потупа по гърба и се разсмя.
Като покорен син, Дориан се усмихна уважително.
— Това е Франки, прекрасната ми нова английска съседка. — Притисна я до себе си. — Франки, бих искал да ти представя Картър, нашия повече от щедър домакин.
Картър? Това беше Картър Мансфийлд? Франки не можеше да повярва. Изобщо не изглеждаше както във филмите. На екрана винаги изглеждаше по-голям от живота, енигматичен мъжкар, който фатално привличаше жените. Но в действителност бе едва метър и шейсет, с оредяваща коса, покрила голото му теме, и изкуствен тен. Не че беше непривлекателен. Честно казано за петдесет и шест годишен не изглеждаше никак зле. Но пък кой не беше чул слуховете за лифтинг преди няколко години и операциите за премахване на двойната гуша?
— Очарователно. — С една цветна контакта леща, фиксирана върху Дориан, Картър Мансфийлд разреши на другата свободно да измери от глава до пети Франки, която очевидно преминаваше някакъв вид тест. Той вдигна все още пълната си чаша към Дориан.
— Предполагам можеш да ми донесеш нова?
Нямаше никакво предположение. Това беше сигнал за Дориан да се разкара, а при вида на съблазнително крупие в минижуп той нямаше абсолютно нищо против. Намигна на Франки, взе чашата и като попи чело с бухналия си ръкав, се отправи бодро към масата за Блек Джек.
— Е, Франки, какво мислиш за партито? — Говорейки с тежък пресилен акцент, той взе ръката й в своите меки, поддържани ръце и я притисна до устните си.