— Страхотно е. — Не знаеше какво друго да каже. Картър Мансфийлд целуваше ръката й. Беше нереално. И доста смущаващо. Почувства се, сякаш току-що я бяха принесли в жертва.
Той се усмихна, разкривайки перфектна линия от порцеланови фасети, неадекватно бели на фона на оранжевата му кожа.
— Сладък панталон.
— Благодаря.
— Модел ли си?
Не можа да не се усмихне. Значи дори филмовите звезди прибягваха до изтърканите реплики. Но вместо да приветства въпроса му с кикот и невярващо: „Аз? Модел?“, тя се засмя поласкана:
— Не, аз съм писателка…
Нещо привлече вниманието й и я накара да се смути. Далеч от нея, на върха на стълбището мъжка фигура се подпираше на перилата. Райли. Краката й внезапно се подкосиха, като онзи път, когато бе опитала да се качи на бягащата пътечка във фитнеса.
— Писателка? — продължи Картър. — Трябва да ми дадеш телефона си. Продуцентската ми компания винаги е подкрепяла талантливите писатели.
— Ами, да, звучи чудесно. — Като откъсна очи от стълбището, тя го погледна отново. — Сещам ли се нещо, което сте продуцирали? — Бореше се да задържи разговора, но й беше почти невъзможно да се концентрира.
Картър помисли тревогата й за притеснение. Беше разбираемо — все пак той беше филмова звезда. Постави ръката си върху нейната, за да я успокои.
— Сигурен съм, че ще се сетиш? Продуцирам и за телевизията, и за киното и в момента един от проектите е разбиващо дневно шоу…
Без изобщо да го слуша, тя гледаше над рамото му към стълбите. Райли още стоеше там. Видя как той извърна лице към нея, профилът му се очерта на светлината. Пушеше. И беше сам. Къде беше Криси?
— … „Мотел Малибу“.
— „Мотел Малибу“ ли казахте? — Разпознала името, тя прехвърли вниманието си обратно върху Картър Мансфийлд. И забеляза, че вече е преместил ръката си по-близо към рамото й. — Съквартирантката ми се яви на прослушване за него. Два пъти. — Чувствайки се неловко, тя се отдръпна и погледна отново към стълбището. Райли слизаше и изглежда търсеше някого. Вероятно Криси, помисли си, наблюдавайки как той обхожда с поглед купонясващите, докато очите му не срещнаха нейните. По изражението на лицето му разбра, че я бе познал.
— Е, ако е поне наполовина толкова красива, колкото вас, нека ми се обади.
Тя изведнъж се усмихна на Картър Мансфийлд с цялата си артистичност и лъчезарност. Но го направи заради Райли, не заради него. Сигурна, че той я наблюдава, искаше да го накара да повярва, че си прекарва страхотно с една от най-известните холивудски звезди, а не че е отегчена до смърт от опитите на застаряващ бивш актьор да флиртува с нея.
Картър беше доста изненадан от неочакваната й благосклонна реакция. За момент си беше помислил, че е загубил обаянието си.
— Ето, това е номерът ми — каза той. Стисна ръката й, пръстите му се впиха здраво като турникет преди вземане на кръвна проба.
— Благодаря.
Като закачливо въртеше коса между пръстите си, тя взе една от визитките му — допълнена със снимка с автограф — и я пъхна в тесния заден джоб на панталона си. Чувствайки се много доволна от себе си, тя хвърли бърз поглед към Райли. Усмивката изчезна от устните й. Нямаше го.
Защо, по дяволите, Франки флиртуваше с този плужек? Картър Мансфийлд беше най-големият женкар в града. И все пак ако това я правеше щастлива — някакъв богат стар пръч — какво го интересуваше? Райли се огорчи, като я видя да се усмихва на Картър, припомняйки си как му се усмихваше след танца им в Каубойското място. Но нямаше смисъл да мисли за това. Огорчено дръпна от цигарата си. Щеше да бъде неловко да прекъсне Франки и застаряващия плейбой, но нямаше избор. А и в крайна сметка, ако беше напълно откровен, не искаше нищо повече от това да прекъсне интимната сценка.
— Виждала ли си Дориан? — Франки се обърна и видя Райли зад себе си. Лицето му бе студено и безизразно.
— Не. — Ако той щеше да бъде недружелюбен, такава щеше да бъде и тя.
— Трябва да говоря с него.
— Хей, този мъж притеснява ли те? — Картър Мансфийлд изпъчи посивелите си гърди, слава богу прикрити от черната му риза, и се опита да застане като щит между Райли и Франки. — По-добре внимавай, приятел, или ще извикам охраната.
Райли не му обърна внимание. На екрана Картър Мансфийлд бе убедителен лош герой. В истинския живот беше комичен. Райли погледна Франки в очите.