— Спешно е.
В този момент вибриращ звук от небето накара всички да погледнат нагоре. Над върховете на палмовите дървета се носеше хеликоптер и прожекторният му лъч обливаше партито с остра бяла светлина.
— Какво, по дяволите, е това? — Засенчил очи, като внимаваше да не развали прическата си, Картър Мансфийлд отстъпи леко назад, а паника започна да завладява гостите.
Мегафонен глас внезапно надвика шума:
— Говори полицията — и предизвика внезапен хаос сред празнуващите, по-голямата част от които бяха неадекватни заради дрога или алкохол след стабилно черпене. Невинно на пръв поглед занимание, като изключим, че не ставаше дума за натурален сок и бонбонки, а силен алкохол и бял прах.
Оглушителният звук от въртящите се перки и ревът на двигателите заедно с писъка на полицейските сирени се сливаше с музикалния микс. Силните пориви на вятъра разпръсваха хората като трохи, докато те се опитваха да избягат от партито. Двама големи филмови режисьори и двадесетинагодишните актриси, с които спяха, залитнаха, изгубиха равновесие и се пльоснаха в басейна с дизайнерските си дрехи. Няколко пияни до козирката и дрогирани до несвяст гости решиха, че това е част от купона и се присъединиха към тях, като съблякоха дрехите си и се хвърлиха във водата голи. Партито се превърна във фиаско.
Райли дръпна Франки за ръката и я избута към храстите, далеч от преобърнатата маса с морски деликатеси, която бе разпиляла улова си по ръба на басейна, изхвърляйки живите омари в хлорното море.
— Изчакай ме тук, връщам се след минута!
— Къде отиваш?
— Трябва да намеря Дориан.
— Защо? Какво, по дяволите, става?
В този момент тя забеляза Рита с Мат полуголи зад храстите. Тя припряно оправяше роклята си, докато Мат изглежда бе загубил панталоните си.
— Франки, какво става? — провикна се Рита, като й махаше усилено. Дръпна Мат и се отправи към Франки през моравата, която сега бе покрита със счупени чаши и бутилки от шампанско, като залиташе на високите си токчета, забиващи се в меката земя.
Докато я наблюдаваше, Франки поклати глава и тихичко промърмори:
— Не знам.
Щеше да разбере съвсем скоро. Виждайки как въоръжени полицаи блокират изхода, тя стана свидетел на арестуването на Картър Мансфийлд, който клатеше глава невярващо — косата му се развяваше като крехки палмови листа — и крещеше:
— Това е просто възмутително. Знаеш ли кой съм аз, синко? Знаеш ли? Аз съм доста близък с комисаря и той ще те уволни, разбирам ли? Той ще се погрижи да те изритат.
Но едрият полицай не се впечатли.
— Господин Клайв Картър, наричан още Доналд Алджърнън Марглетуайт, вие сте арестуван за притежание на наркотици клас А.
Франки се обърна към Райли, който се бе завърнал сам.
— Те арестуваха Картър Мансфийлд за дрога!
Райли кимна, изглеждаше притеснен.
— Той не е единственият — промърмори и кимна към мястото, където полицията беше обградила група хора и ги извеждаше от партито.
Бяха на повече от стотина метра и първоначално тя не разпозна никого в тълпата. Докато не забеляза късче розов шифон. Дориан?!
Името се отрони от устните й точно когато Рита, разрошена и задъхана, пристигна с Мат. Тя изгледа недоумяващо Франки, а после Райли. Никой не проговори. Вместо това стояха скупчени заедно, Мат и Рита в прегръдките си, Франки и Райли неловко разделени, наблюдавайки как Дориан изведнъж бе осветен от хеликоптерния прожектор. С ръце в белезници на гърба той беше избутан грубо нагоре по стълбите като затворник към гилотината. Залитайки, той се обърна, погледът му отчаяно търсеше помощ, докато не попадна на техните. Изражението му издаваше истински ужас. Но заслепен от светлината на прожектора, той не можеше да види приятелите си. Обърна се обратно и се запрепъва напред, изчезвайки през входа към полицейските коли отвън.
Глава 30
Пътуваха обратно от централното управление на полицията в Бевърли Хилс в пълно мълчание. Райли, прегърбен мрачно зад волана, Франки, отпусната до него със затворени очи и лице, обърнато към отворения прозорец, докато в задната част, между разглобено барбекю, снимачно оборудване и купчини стари вестници се гушеха Рита и Мат.
Веселото настроение отдавна бе отминало. Те току-що бяха прекарали повече от два часа в полицията на Ел Ей в опити да разберат какво се случва с Дориан. Беше загуба на време, една от онези безсмислени и влудяващи ситуации, в които си изпратен от полицая при сержанта и после обратно при идиота в приемната. Без да бъдат роднини, към тях се отнесоха с подозрение, сякаш бяха съучастници. Беше им съобщено отсечено, че макар още да не бяха повдигнати никакви обвинения срещу господин Дориан Уайлдс, той ще бъде задържан в килия през нощта. Което, прочетено между редовете, беше същото място, на което щяха да се озоват, ако не спряха да задават въпроси.