— Кога се разделихте?
— О, преди около седем седмици, пет дни и… — Обърна се и погледна часовника си. — Почти десет часа. — Усмихна се и отпи от уискито в очакване на реакцията на Райли. — Това трябваше да е шега.
— Знам. — Райли се усмихна. — Не съм чак толкова задръстен американец. — Закачливо усмихнат, той усука края на цигарата и я запали. Хартията се сви и стана на пепел. Постави цигарата между устните си и дръпна силно и продължително. Изпусна дима и й я подаде. — Заповядай, опитай малко от най-добрата на Дориан.
Бяха минали години, откакто Франки бе пушила трева, и бе забравила колко много й харесваше. Райли пусна няколко диска с американски струни, които тя не беше чувала преди, и двамата се излегнаха на дивана, пиеха уиски, пушеха, смееха се и разговаряха. Времето подло се правеше на спряло, но когато му обърнеха гръб, препускаше с ужасяваща скорост. Дискове от по няколко часа започваха и свършваха за не повече от пет минути, цигарите изгаряха секунди след запалването им и през цялото това време тя и Райли не спираха да говорят. Нито за момент не спираха, за да помислят какво да кажат, и не изпадаха в неловко мълчание. Франки не можеше да си спомни последния път, когато се бе чувствала така спокойна с някого, който не беше Хю.
— Е, какво мислиш за новия ми панталон? — Чувствайки се опиянена, тя не можа да се сдържи да не пофлиртува. Вдигна крак и го завъртя няколко пъти, за да го покаже от всички страни.
— Изглеждаш страхотно. — Усмихна се той, докато гледаше как тя размахва крака във въздуха. Франки беше много забавна, когато беше напушена. — Ти винаги изглеждаш страхотно… Е, може би не и в деня, когато се срещнахме на летището. — Той се наведе, когато тя метна възглавница по него.
Като се смееше, Франки притисна колене към гърдите си, чувствайки как коженият колан се впива в корема й.
— Рита го избра — обясни тя, докато си дръпваше от цигарата, която той й подаде. — Каза, че трябва да променя имиджа си, но аз все още не съм сигурна, че това наистина съм аз. — Усещайки внезапно, че започва да дърдори, тя му подаде цигарата обратно. Сега знаеше защо е пропуснала толкова много лекции в университета. Главата й започваше да се върти.
— Каква си ти?
Смехът й затихна и тя се замисли.
— Господи, вече не знам! Дълго време си мислех, че имам кариера, хубав апартамент и щях да се омъжа за Хю… — Въздъхна и се облегна на дивана. Неочаквано главата й натежа ужасно и тя се отпусна на възглавниците.
— А защо не го направи? — Въгленче от цигарата падна на ризата му и той го бутна, преди да е прогорило дупка в плата.
— Хю не искаше да се жени, поне не и за мен. — Нави кичур коса на пръста си и го остави бавно да се развие. — Той искаше пространство. — Захили се. — Пространство. Що за тъпо обяснение?! — Млъкна и си спомни сцената от рождения си ден, начина, по който се почувства онази вечер, емоциите, които смяташе, че никога няма да я напуснат. Без предупреждение сълзи започнаха да мокрят миглите й. — Защо просто не ми каза, че не ме обича повече? — промърмори тихо.
— Хей! — Като се наведе напред, Райли премести косата от лицето й, когато по бузата й се търколи сълза.
Франки изхлипа, чувствайки се засрамена.
— Извинявай, просто не ми обръщай внимание. Не исках да се разстройвам. — Тя избърса лицето си, размазвайки спиралата по бузите си. — Просто този алкохол… и Дориан, и полицията, и всичко. — Сивкава сълза погъделичка върха на носа й. — Господи, сигурно ме мислиш за идиот…
Райли погледна нежното й лице, мокро и нещастно, и почувства внезапен порив да я прегърне. Изглеждаше толкова крехка, толкова уязвима.
— Стига де, нормално е да се разстройваш от време на време. Раздялата е скапано нещо. Някой винаги е наранен. Този път това се случи на теб. — Той стисна лекичко ръката й, преплитайки пръсти с нейните. — Ако ще помогне, аз мислих за Кели шест месеца, може би дори година. Докато един ден не се събудих и не осъзнах, че съм я превъзмогнал. Всъщност отдавна я бях преодолял, просто не бях забелязал.
— Но как разбираш, че си превъзмогнал някого? — Тя разтърка подпухналите си очи.
— Просто разбираш. — Наведе се напред и напълни чашите. — Един ден ще чуеш вашата песен по радиото и няма да се разплачеш. Ще се събудиш една сутрин и той няма да е първото, за което се сещаш, или последното, за което мислиш, преди да заспиш. Няма вече да виждаш лицето му, когато затвориш очи или когато вървиш сред тълпа непознати. И когато нещо те разплаче или разсмее, той няма да е първият човек, с когото искаш да го споделиш. — Като пое цигарата от нея, той дръпна дълбоко. Но тя бе загаснала. — Ще забравиш телефонния му номер, може би дори рождения му ден и вашата годишнина, но няма да забравиш него. — Запали тревата отново, вдиша и издиша спирала синкав дим. — Съжалявам, от тревата е, тя ме кара да се държа като терапевт. — Усмихна се смутено.