Неспособна да се спре, тя се приближи до него и докосна лицето му. Лека ласка с върха на пръстите й, която бе по-интимна и възбуждаща от всичко, което бе изпитала с Хю през двете им години заедно. Беше стаила дъх, докато докосваше белега на веждата му, надолу по лицето му, през наболата му брада до ъгълчетата на устните му. И тогава, навеждайки се бавно към него, тя направи нещо, което осъзна, че е искала от толкова дълго време. Целуна го.
Той се поколеба за секунда и придръпвайки я по-близо, обви ръце около нея и я притисна към себе си. Вдишваше я. Устните му вкусваха нейните. Езикът му докосваше нейния. Бяха затворили очи. Сърцата им препускаха. Дълбоки, дълги, гладни целувки, родени от липсата на каквото и да било смущение или неудобство. Просто двама души, които се желаеха. Прегръщаха се. Целуваха се до забрава.
Искаха го толкова отдавна.
Глава 32
Точно единадесет минути след шест сутринта Франки почувства как земята се движи. Но този път това нямаше нищо общо с Райли. Поглеждайки към него, спящ до нея под одеялото, голото му тяло сгушено плътно в нейното, тя все още не можеше да повярва какво се бе случило между тях. Какво се случваше между тях.
Разполагаше с хаотични спомени — устните му на шията й, прокарваше ръце по голите му рамене, стоновете на клавишите, когато я притисна към пианото, откри татуировката дракон, частично скрита под космите на гърдите му, чувстваше как езикът му прокарва линия по корема й, надолу покрай пъпчето. Губеше й се как стигнаха до спалнята на втория етаж, но си спомни огромното легло, как сваляха дрехите си. Един господ знае как изобщо Райли бе успял да свали кожения й панталон, но той със сигурност изчезна, заедно с джинсите му и всички дразнещи части бельо, които се оплитаха около ръце и глезени. И останаха голи. Тя беше гола. В леглото с мъж, който не беше Хю.
Но вместо да бъде разкъсвана от несигурност и срам, да се притеснява за целулит и отпуснати части, за гърди, които не бяха достатъчно големи, твърди и повдигнати, и корем, който не беше помирисвал стягащи упражнения от господ знае кога, тя слушаше Райли, който й казваше колко е прекрасна, колко е красива, колко е секси. И му вярваше. Може да не беше бръснала краката си от две седмици и да не бе намерила смелост да посети козметик за бикини линията си, която вече беше повече от набола по краищата, но Райли я накара да се почувства неустоима и много, много повече.
Прекрасният, похотлив, неустоим Райли. Всичко, свързано с него, я караше да се чувства свежа и тръпнеща. Винаги си беше обещавала, че няма да спи с мъжа на първа среща, но някои обещания бяха, за да се нарушават. И това бе едно от тях. Да устои на Райли, би било като да устои на цигара, когато е пияна, на голям „Кит-кат“ в деня преди цикъла си или на рокля от Карън Милън, когато е получила заплата. Въпреки че да бъде с Райли беше странно — все пак беше споделяла леглото си с Хю почти две години — беше и дяволски вълнуващо. Да го кажем направо — сексът беше просто невероятен. Всъщност до този момент тя не знаеше, че такъв секс съществува, освен във внимателно режисираните сцени по филмите или на страниците на книги, написани от жени на средна възраст с живо въображение. Но това беше реално. Това, което правеше с Хю, беше хубаво, но сравнено с това, което изпита с Райли, изглеждаше като жалка имитация. Сякаш изведнъж й бе дадено да отпие глътка шампанско „Дом Периньон“ след цял живот на наливно вино.
Ето го отново. Франки внезапно беше откъсната от фантазиите си. Нямаше грешка. Земята наистина се движеше.
Като вдигна глава от възглавницата, тя се озърна в непозната тъмнина на спалнята. Но не успя да види нищо. Само го почувства. Тръпнещо чувство, както когато живееше в приземен апартамент в Ърлс Корт и влакчетата на метрото преминаваха в близост, раздрънквайки чашите на сушилнята и размествайки образа на телевизора. Но разбира се лондонското метро не стигаше до Ел Ей. Което можеше да означава само едно. Земетресение.
О, боже мой! Паниката я стисна за гърлото, когато почувства как подът започва да се тресе под нея и с периферното си зрение забеляза как старинният гардероб подскача на крачетата си. Беше виждала кадри от земетресения по новините, къщи се сриваха за секунди, магистрали се усукваха като панделки, хора изгаряха живи.
— Райли — прошепна името му.
Той не помръдна.
Тя не смееше да се движи. Паниката я правеше ирационална и тя се страхуваше, че и най-малкото движение ще накара стаята да се движи повече.
— Райли — повтори по-силно.