От шкафчето падна чаша, разби се на парчета на дървения под и събуди Райли. Той лениво отвори очи и премигна като котарак срещу слънцето.
— Какво има?
Прегракналият му шепот подейства като магия. Едва бе изрекъл думите и земетресението се успокои, спирайки толкова бързо, колкото бе започнало. Единственото останало доказателство бяха парчетата стъкло по пода и далечният звук на задействани аларми и лаещи съседски кучета надолу по улицата.
Като протегна мускулестата си ръка, Райли я притегли към себе си.
— Просто потрепване, нищо, за което да се безпокоиш — прошепна, усмихнат на наивността й и страха, изписан по лицето й.
— Но аз толкова се уплаших. Помислих…
— Шшшш, добре си. Нищо няма да ти се случи. — Започна нежно да целува лицето й, като леко движеше устни по клепачите й. — Е, може би не съвсем нищо. — Ръката му плавно се плъзна по вътрешната страна на бедрата й.
Тялото й потрепери, но този път тя не беше уплашена. Затвори очи и изпусна дълбока въздишка от удоволствие. Започваше отново. Повторенията никога не бяха изглеждали толкова хубави.
— Познай какво…
Входната врата се захлопна и стъпките на Франки отекнаха по посока на тъмната всекидневна. Тя спря на място, когато видя Рита, отпусната без настроение на канапето, чоплеща лака по ноктите си и гледаща телевизия на спуснати завеси. Беше три следобед, а тя все още носеше дрехите от миналата нощ.
— Какво? — промърмори Рита, без дори да вдигне поглед.
Нещо подсказваше на Франки, че сега може би не е най-подходящият момент да сподели новините си за Райли. Преценявайки ситуацията, тя направи единственото, което една разумна британка би могла да направи при тези обстоятелства — заговори за времето. За щастие, както всичко в Ел Ей, времето беше по-добро и по-възхитително откъдето и да било другаде, което означаваше много повече за обсъждане от монотонния ръмеж в Обединеното кралство. Като за начало имаше земетресения.
— Почувства ли земята да се движи тази нощ?
— Да се движи? Дори не си мръдна пръста — сопна се Рита горчиво. — Мат нямаше желание.
Франки беше объркана.
— Мат? Аз говорех за земетресение. Не го ли усети?
— Какво земетресение? За какво говориш?
Франки ахна от изумление. Рита спеше като пън, но дори и тя не би успяла да прохърка трус с магнитуд 3.5 по Рихтер. Като взе дистанционното от нея, тя превключи канала на CNN и репортерка с буйна коса и много блясък за устни се включи със своя коментар от мястото на събитието за щетите по магистралата, причинени от земетресението.
— О… — Показвайки толкова интерес, колкото ако Франки беше превключила на резултатите от баскетболния мач, Рита продължи съсредоточено да чопли лака по ноктите си. Това беше нейният начин да се справи с лошото настроение. — Това земетресение.
Като осъзна, че няма смисъл да притиска Рита, когато тя е в едно от особените си настроения, Франки се излегна на възглавниците, изрита обувките си и затвори очи. Съзнанието й все още се въртеше около събитията от последните дванадесет часа. Първо купонът, после скандалът с наркотиците и арестът на Дориан и накрая Райли. Усмихна се, като се сети за него. Спомни си как се събуди и откри, че той е тръгнал за Мексико, излежава се в леглото му с часове и не искаше да си тръгне, сякаш ако стане, ще развали магията. Вдишваше аромата му от възглавницата, на която беше спал, премести се на неговата страна в леглото, попиваше топлината от тялото му и се усмихваше на себе си като луда от любов тийнейджърка. Тя току-що беше открила нещо, което не смяташе, че съществува. Живот след Хю.
— Искаш ли бисквитка? — Рита размаха пакета пред нея като маслиново клонче. Това беше нейният знак, че иска да говори.
— Не, благодаря. — Франки се откъсна от мислите си и поклати глава. — Е, хайде, какво има? Мислех, че ще си луда от щастие.
— Искаш да кажеш луда от гняв. — Мускулите на челюстта й се стегнаха гневно, извади бисквитка от пакета и я строши на две. Нещо подсказваше на Франки, че бисквитката е придобила символично значение и олицетворява нещо или по-вероятно някого.
— Миналата нощ опитах всичко. Шампанско, омари, масаж с ароматни масла, ново бельо, ароматни свещи…
— И?
— Това беше най-скъпата нощ без секс в моя живот. — Рита натъпка гневно двете половинки на бисквитата в устата си и задъвка ожесточено. Диетата й на похот и бушуващи хормони определено бе приключила. — Изпълнихме цялата обичайна игра. Имам предвид, че трябва да съм прекарала двадесет и повече минути с пениса му в устата си. Но тогава, когато се стигна до истинския секс, нищо не се случи. Нищичко.