— Имаш предвид, че не спахте?
— Спането е единственото проклето нещо, което правихме.
— Но аз си мислех…
— Аз също — промърмори Рита нещастно. — Какво погрешно съм направила?
— Може би е попрекалил с питиетата? — Франки се опитваше да измисли успокояващо обяснение.
— Да не го е вдигнал заради алкохола? — Рита изсумтя огорчено от идеята. — Трябва да се шегуваш. Копелето си го размахваше като Люк Скайуокър лазерния си меч. — Приключи с ноктите на ръцете си и се зае с тези на краката. — Ето защо не можах да повярвам, когато каза, че не иска. Не ми говори за подмамване с моркови.
Франки се чувстваше объркана. Беше спала едва около два часа, а сега Рита правеше зеленчуково филмови аналогии.
— Може би има проблем.
— Аз съм тази с проблема — нацупи се Рита. — Аз съм тази с приятеля, който отказва да прави секс.
— Може би има слаб сексуален нагон. — Франки започваше да се отчайва.
— Имаш предвид фригиден?
— Ами, би могъл да бъде.
— Нима ми казваш, че съм успяла да открия единствения хетеросексуален мъж в Ел Ей, който не иска да прави секс? — Рита поклати глава невярващо. — Това е точно моят късмет, нали? Най-накрая успях да открия привлекателен мъж в Ел Ей, който не е гей или женен, не ходи на психиатър и не е учен и бинго — той се оказва фригиден.
Франки я погледна съчувствено.
— Това е като в онзи епизод на „Сексът и градът“, сещаш ли се. Онзи, в който Сара Джесика Паркър срещна привлекателния мъж и той беше идеален на пръв поглед…
— … но не ставаше в леглото — довърши Рита. — Гледала съм го. — Запали цигара и се загледа в дима. — Може би изобщо не е това. Може би просто не ме желае. — Дръпна дълбоко. — Не е извън границите на възможното, нали? — Обходи тялото си с поглед. Все още носеше прелъстителния си комплект бельо. Болезнен спомен за това, което можеше да се е случило. — Може би просто не го възбуждам. — Като взе дамското си огледалце от масата, където лежеше сред разпилените гримове, тя го отвори и разгледа отражението си. — И кой би го обвинил? Изглеждам ужасно. Погледни ме! — Намачка кожата по лицето си сякаш беше лепкаво тесто.
— Глупости. Изглеждаш добре — настоя Франки.
Рита цъкна неодобрително.
— Ти можеш да го кажеш. Ти имаш скули.
— Ти също.
— Не, нямам. Скулите са като закачалки за лицето… — Попипа лицето си с пръсти. — А ти знаеш какво се случва, когато не закачиш дрехите си те се сплескват и намачкват. Погледна в огледалото. — Като мен.
Трагическият монолог на Рита бе прекъснат от скърцането на гуми отвън. Като погледна през прозореца, Франки видя една от колите на Дориан да дава на заден по алеята и да отпрашва с почти сто километра в час към каньона Лаурел.
— Това Дориан ли беше? — Тя не беше успяла да види шофьора зад затъмнените стъкла на беемвето.
Рита кимна.
— Да. Прибра се преди около два часа, докато теб все още те нямаше. Явно не са го обвинили в нищо. Нямат доказателства. — Решавайки, че тютюн и бисквитки не са добра комбинация, тя загаси цигарата си. — Което не е изненадващо, имам предвид, че Дориан е последният човек, който би се забъркал с наркотици.
Франки не каза нищо. Почувства прилив на вина. След всичко, което се беше случило между нея и Райли, тя напълно бе забравила за ареста на Дориан.
— Как е той?
— Огорчен. — Рита направи гримаса. — Явно не са били любезни при претърсването на голо.
Франки потрепери.
— Когато го видях тази сутрин, изглеждаше ужасно. Сякаш бяха отнели живеца му. Едва говореше. Направих му чай от женско биле с бренди и той едва държеше чашата. Ръцете му трепереха толкова силно. — Като затвори огледалцето, тя погледна Франки и за първи път й направи впечатление, че тя все още е с дрехите от миналата нощ. Потънала в собствената си депресия, не бе успяла да забележи нищо друго, освен своето собствено нещастие. — Къде беше? — Челото й се набръчка, когато присви очи.
Франки се усмихна щастливо, неспособна да сдържи въодушевлението си. Гласът й беше почти шепот:
— При Райли.
Рита ахна. Дори и в тревожното си състояние тя не можа да пропусне блясъка в очите на Франки.
— Мамка му, не си!
Тя не можеше да повярва. Със сигурност не. Не и отдадената на Хю Франки, не и Франки, която не признаваше друг, освен Хю, не и Франки, която не можеше да погледне мъж, ако не е Хю.