Франки кимна.
Загубила ума и дума, Рита се отпусна на дивана с отворена уста.
— Секс?
— Да — ухили се Франки, — три пъти.
Глава 33
През следващите няколко дни усмивката не напусна лицето на Франки. Всички евентуални съмнения, които можеше да има относно преспиването с Райли, се изпариха с първото му телефонно обаждане. Не след традиционните два дни, а само след няколко часа, след като я бе оставил в леглото си. Шумна връзка с ехо от летище „Канкун“ в Мексико и неговият нисък, ленив глас, който й казваше колко хубава е била миналата нощ и как няма търпение да се върне обратно в Ел Ей и да „продължи оттам, докъдето са стигнали.“
Притиснала слушалката плътно до бузата си, устните й докосваха говорителя, тя се опияняваше от думите му. Знаеше, когато ги повтаряше на Рита, че вероятно звучат глупаво, дори евтино, но те не бяха казани набързо и просто така. Той дори звучеше притеснено, несигурно, колебливо. Сякаш не можеше напълно да повярва какво се беше случило между тях.
Не беше само той.
— Е, мисля, че е прекрасно — обяви Рита, докато обикаляха из базара за елхи в Бевърли Хилс на лов за перфектния норвежки смърч за апартамента. — Забежка е точно това, от което имаш нужда. Особено по това време на годината. Само се замисли за всички оправдани целувки под имела. — Като взе клонче за продан от кошница, тя се изправи на пръсти и се опита да го разлюлее над главата на Франки.
Засмяна, Франки я избута настрани, но не можа да не се замисли над избора й на думи. Забежка. Това ли щеше да бъде всичко?
Няколко седмици във вихрушката на алкохол и флирт в италиански ресторанти с разтопени по бутилки от вино свещи на масите и ръката му, която я опипва? Натискане в дискотеката и повече секс, отколкото може да си представи?
След седмица международни обаждания от затънтените плажове на Тулум и храма на маите в Чичен Ица — кратки накъсани разговори по неблагонадеждни мексикански улични телефони — Франки не можеше да потисне усещането, че зад неангажиращите реплики се крият неизречени чувства. Че това ще бъде повече от краткотрайна връзка, приключила още в началото с неопределено обещание за нова среща. Малко забавление щеше да я остави само с хаотични пиянски спомени от среднощни купони, огромна сметка на кредитната карта и ако имаше или нямаше късмет, зависи от гледната точка, сериозен цистит от всичкия енергичен секс.
Това беше различно.
Несъзнателно прокара пръсти по боцкащите иглички на едно от дърветата и се обърна към Рита.
— Мисля, че е идеално.
— Така ли? — Като опипа клоните, Рита силно раздруса дръвчето и се отдръпна назад, за да го огледа по-добре. — Да, права си. И аз мисля, че е идеално. — Празнично усмихната от своето откритие, тя тръгна да търси привлекателния продавач. Пооправи косата си и разкопча най-горното копче на дрехата за всеки случай.
Франки наблюдаваше как приятелката й си проправя път между дръвчета, знаменитости с прихлупени шапки и надуваеми фигури на Дядо Коледа и се усмихна на себе си. Не мислеше за коледното дръвче.
През последните седмици Франки бе приела, че вече не е просто бившата на Хю, но и любимата на Райли. Любимата на Райли. Звучеше забранено и възбуждащо, дяволски по-възбуждащо от бившата на Хю. Но щеше да й трябва повече време да свикне. Дори сега, цели седем дни по-късно, тя не можеше да повярва напълно. Първите няколко дни след заминаването на Райли тя се измъчваше от угризения и вина. Сякаш някак изневеряваше на Хю. Знаеше, че това е доста извратено чувство за вярност, но не беше лесно да наруши нещо, което очакваше да продължи цял живот. Само преди два месеца чуваше сватбените камбани, мечтаеше за диамантени бижута от „Тифани“, упражняваше подписа си като госпожа Хю Хамилтън и сега изведнъж се случи това. Без никакво предупреждение тя се бе влюбила в наливащ се с бира, ядящ месо, мърляв, дързък… дяволски невероятен американец, за когото не можеше да престане да мисли.
Само че колкото повече мислеше за това, толкова повече трябваше да признае, че случилото се между нея и Райли въобще не беше изненада. Знаците си бяха там от седмици, тя просто не ги бе забелязала. Сякаш гледаше една от онези картини, направени от хиляди безсмислени точици, и изведнъж беше успяла да ги свърже и да види цялата рисунка. Беше толкова потопена в Хю, толкова погълната от Хю и това, което не можеше да получи, че не беше успяла да забележи какво има. Какво можеше да има, ако беше протегнала ръка и го беше хванала здраво. Сега го държеше с две ръце и щеше да му се наслаждава. Независимо от последствията.