— Леле, огромен е! Смятате ли, че ще успеете да го пъхнете вътре? — Не особено невинно Рита зяпаше асистента Майкъл — висок метър и осемдесет, дъвчещ дъвка, с полицейски очила и обърната назад бейзболна шапка. Той се опитваше да събере коледното дръвче на задната седалка на Буревестника, който вече преливаше от многоцветни гирлянди, няколко кутии играчки и шест флакона изкуствен сняг. Рита не харесваше дизайнерските визии за празниците — минималистична картина от няколко сребристи клонки и прецизно аранжирани чаени свещи — предпочиташе проблясващи пъстри светлинки, бял сняг, посипан по прозорците (заедно с шаблони за Дядо Коледа и снежен човек) и нанизи от коледни картички, кръстосани под тавана.
Като избърса капчица пот от челото си с една от градинските си ръкавици, Майкъл се усмихна многозначително на Рита и Франки.
— Никога досега не съм имал проблем. — Думите му бяха мазни като гелосаната конска опашка, която висеше като лъскав черен охлюв от задната част на шапката му.
Франки запази каменно изражение. Какъв мазник! Настина ли смяташе, че е секси?
Рита явно мислеше точно така. Кискайки се предизвикателно, тя се наведе, като притисна гърдите си една към друга, за да е сигурна, че ако Майкъл не е забелязал деколтето й до момента, то сега със сигурност ще го направи. Знаеше, че флиртува безобразно, но не я интересуваше. Закачките с двадесетгодишния асистент на базара за елхи бяха най-близкото до секс, което щеше да получава занапред.
Въпреки разочароващата нощ след партито на Картър Мансфийлд тя и Мат все още се виждаха, но тя сериозно започваше да се съмнява колко дълго може да издържи със сърфист, който обича да язди вълните, но не и червенокоски от Ланкшър. Минаваше месец, все още не бяха правили секс и положението ставаше все по-дразнещо.
Беше чувала за бавен подход, но това беше лудост. Ако скоро не правеше секс, хименът й щеше да се регенерира и тя отново щеше да бъде девствена.
Не че й липсваха желание или старание. След тоталния провал с оскъдното бельо и масажното олио, тя прие съвета на Франки да седнат и спокойно да поговорят за проблема. За съжаление, интерпретацията на Рита за „спокоен разговор“ беше да застане в средата на спалнята и мачкайки целулита по дупето си, да крещи: „Заради това е, нали?“. Очаквано нейният подход не доведе до никакви отговори. Тя все още не знаеше защо Мат отказва да прави секс. Всъщност единственото, което знаеше, бе, че не разбира. И това я побъркваше. Страшно много.
— Внимавайте да не се убодете на всички тези иглички, могат да бъдат много остри.
— Не се притеснявайте, имам нужда от качествено убождане. — Рита намигна на Франки, която искаше да се скрие в миша дупка от срам.
Почувства се облекчена, когато словесното им разсъбличане бе прекъснато от началната мелодия на „Мисията невъзможна“, долитаща от леопардовата чанта на Рита. Беше новият й мобилен телефон. Купи си го едва миналата седмица по съвет на агентката, която каза, че трябва да може да се свързва с нея по всяко време. За нещастие, по някаква причина номерът й постоянно беше объркван с този на денонощен тайландски ресторант с храна за вкъщи и вместо да я заливат с предложения за прослушвания и филмови роли, тя беше денонощно тормозена от поръчки за свинско в сладко-кисел сос, макарони и варен ориз.
— Ако е още една проклета поръчка за пиле с къри, ще им кажа да вървят на майната си!
Но не го направи. Смръщила чело, тя притисна телефона до ухото си. Беше й трудно да чува заради непрекъснатия поток коледни песни от високоговорителите.
— Да, на телефона. — Последва мълчание. Франки забеляза как Рита пребледня.
— О… ОК… дааа… Искам да кажа, разбира се… да… добре… чао. — Тя зяпаше невиждащо телефона в ръката си, сякаш никога не бе използвала мобилен.
— Е? — Франки се притесняваше, че има проблем. Никога не бе виждала Рита толкова пребледняла. — Какво се е случило?
За първи път в живота си Рита нямаше думи. Изглеждаше зашеметена, сякаш беше в шок.
— Рита, за бога, ще ми кажеш ли какво става?
С разтреперана ръка Рита извади кутията си цигари и запали една. Тя вдиша дълбоко, цветът започна да се завръща по лицето й и шокът отстъпи място на вълнение. По лицето й се разля налудничава усмивка като на хората току-що спечелили от лотарията, позиращи за снимка с чек в ръце. Издуха облак дим, прехапа устна и заговори бавно и премислено, сякаш имаше проблем да намери думите.