— Получих я… — Замълча и издуха дима през ноздрите си. — Получих ролята в „Мотел Малибу“. Тази на рецепционистката Трейси Потър… — Гласът й секна, когато проумя реалността на думите си. Вкопчвайки се във Франки, тя я погледна в очите. — По дяволите, можеш ли да повярваш? Получих проклетата роля…
Звездите под прикритие спряха товаренето на норвежки борчета в спортните си коли и започнаха да се оглеждат за източника на крясъците. Като се опитваха да сбърчат изкуствено опънатите си чела, те зяпнаха през дизайнерските си очила към малката червенокоска с леопардова блузка и миниполичка, която подскачаше обезумяла от радост и надаваше радостни писъци. Повличайки и приятелката си, тя омота себе си и асистента в сребърни гирлянди, подхвърляше изкуствен сняг във въздуха и се радваше като малко дете.
Рита знаеше, че всички я зяпат, но не я интересуваше. Тя щеше да се радва на много повече внимание в бъдеще и беше добре да започне да свиква. Тя щеше да бъде известна. Не беше за вярване, но тя най-накрая успя.
Рита Дъфин щеше да стане звезда. Проклета холивудска звезда в сапунен сериал.
Глава 34
— Весела Коледа, съкровища! — С готварска престилка върху костюма с принт на змийска кожа, размахал клонче имел, Дориан поздрави Рита и Франки на вратата и ги разцелува звучно. — Изглеждате зашеметяващо както винаги! — Ухили се, облиза устни и ловко обви ръце около тях. Преведе ги през прага и ги насочи към терасата, която беше декорирал с лампички и лъскаво дизайнерско коледно дръвче. На масата проблясваше гарафа, която той вдигна. — По едно шери?
Беше Коледа и те бяха отишли да празнуват заедно с Дориан, който след скандала с наркотиците беше приключил с предишния си разюзден живот със секс, наркотици и партита до сутринта. Не че беше спрял да работи, но вместо да пласира нелегални субстанции, сега правеше състояние от обмен на акции и дялове през интернет. Заедно с новата си кариера бе започнал и нещо като здравословен начин на живот. Вместо да лежи цял ден в леглото с махмурлук и апетитна представителка на женския пол, той ставаше в шест, правеше крос около водохранилището на Холивуд с Елвис на разтегаема каишка и след цял ден работа на лаптопа прекарваше вечерите си в готвене на ризото с нискомаслена пушена сьомга, гледаше филми на домашното си кино и си лягаше рано.
— Реших, че може да ви липсва дома и предприех специално пътуване до британския магазин в Санта Моника. Милата старица, която работи в магазина, ме посъветва да купя коледния пудинг на „Хародс“, малко яйчен крем, плънка и две бутилки шери. — Дориан изглеждаше доволен от себе си, отпи от чашата и направи гримаса. — Господи, как го пиете това нещо? — Кашляйки, той изля съдържанието на чашата си в една от вече празните саксии на балкона си и посегна към бутилката с водка. — Какво ще кажете за Блъди Мери? — Явно новият му здравословен режим не изключваше алкохола.
— Да, защо не? — Франки се усмихна в опит да звучи радостно, въпреки че изобщо не се чувстваше така.
Предния ден Райли й се беше обадил от един господ знае къде в Мексико. Линията се разпадаше, но точно когато сигналът прекъсваше, тя успя да чуе думите му: „Имаше много силна буря… Няколко дни, за да стигна до Мексико Сити… Наистина съжалявам.“. Нямаше нужда да запълва липсващите думи, за да осъзнае, че той няма да се прибере за Коледа. Правеше се, че не е особено важно, но разочарованието я убиваше.
Последните две седмици беше като готова за изстрелване ракета в предстартово броене. Комплекс от нерви, предчувствие и въодушевление от мисълта, че ще го види отново. Очакваше с нетърпение да го държи в ръцете си и да го разопакова, сякаш е нейният личен коледен подарък. Откакто той замина за Мексико, тя отброяваше наум дните, часовете, минутите до неговото завръщане. А сега просто нямаше идея колко дълго ще продължи.
— Франки е вкисната — съобщи Рита без заобикалки, разбивайки на пух и прах маскировката й. — Райли е заточен бог знае къде в Мексико. — Като се пльосна на хамака, тя се залюля към платото с гурмени хапки, подредени като захарна планина в центъра на ратановата масичка. — Казах й да се ободри малко, но ти знаеш как е… — Думите й заглъхнаха, докато облизваше покритите си със захар пръсти. — Не можеш да направиш нищо, когато си млад и влюбен.
Франки се сви от смущение. Не искаше всеки да знае какво чувства към Райли. Особено Дориан. Но беше твърде късно.