— Да, едно пиленце ми каза, че вие двамата сте повече от просто добри приятели. — Той размени поглед с Рита, което подсказваше, че явно са ги обсъждали. — Глупаво момче. Да те остави сама у дома. — Цъкна с език, приключи с прибавянето на съставките за коктейла в сребърния си шейкър и започна да го разбива със странни движения около главата и тялото си, сякаш всеки момент щеше да започне да бае и припява като шаман. След няколко минутки наля взривоопасното съдържание в три чаши. — Ако някога се почувстваш твърде самотна, просто си спомни, че съм само на една врата разстояние. — Подаде питието на Франки и й намигна закачливо.
— Как бих могла да забравя? — Не можа да не се усмихне. Беше невъзможно да се ядосва на Дориан.
— Предлагам тост. За отсъстващите приятели. — Той вдигна чашата си с Блъди Мери.
Франки знаеше, че той говори за Райли, но неочаквано се сети за Хю в Англия. На десет хиляди километра разстояние. Пропъди мисълта толкова бързо, колкото се бе появила. Той беше дух на минали Коледи. Тя трябваше да се концентрира върху настоящето. Стоеше тук, под калифорнийското слънце с приятелите си в коледния ден. Чувстваше се по-щастлива и радостна, отколкото можеше да си представи едва преди няколко месеца.
Като се усмихваше, тя си пое дълбоко дъх и чукна чашата си.
— За отсъстващите приятели.
Хю паркира пред къщата на родителите си в Тънбридж Уелс и изключи двигателя. Моторът угасна и за момент той остана неподвижен в колата, наблюдавайки снеговалежа върху предното стъкло. Плътни, пухкави парцали, които се натрупваха в ъглите и покриваха стъклото като бели конфети. По някаква причина неочаквано се сети за Франки, за миналата година, когато бяха дошли при родителите му и двамата още преживяващи ефекта на купона от предната вечер. Как тя се беше сгушила до него, докато караха по магистралата, нахлупила пухкава шапка с капачета, които падаха над ушите й, и дяволски грозен пуловер, който майка му й беше подарила за рождения ден. Дори сега можеше да си спомни как откъсваше очи от пътя, за да я погледне. И как мислеше, че въпреки махмурлука й тя изглежда прекрасно.
Погледът му се плъзна към празната седалка до него и той се сепна. Коледа го превръщаше в сантиментален идиот. Отвори вратата, измъкна се от топлата и уютна кола и се сблъска с хапещия декемврийски студ. Ледени пориви на вятъра се завъртяха около глезените му, пропълзяха под кашмирения му пуловер и дори под ризата на Ралф Лорън. Уви палтото плътно около себе си и се наведе към колата, за да събере подаръците от задната седалка. Постара се да не изпусне нито един в снега, докато се мъчеше с ключовете. Най-накрая след многократно натискане на алармата возилото реагира с бибиткане и присветване.
— Дяволско време — изруга, като се подхлъзна и за малко да падне на тротоара. Все пак успя да запази равновесие и стигна до входната врата.
Не очакваше с нетърпение да прекара деня с роднините си. Миналата година беше с Франки и двамата заедно се смяха на изявите на баща му в играта на думи, водеха учтиви разговори с досадния му зет Джери, играха с разглезените четиригодишни близнаци на сестра му и изтърпяха дванадесет часа отегчителна телевизия. Но днес беше само той, самичък. Въздъхна и постави ключа в ключалката. Трябваше сам да се изправи пред „Звукът на музиката“.
— … и тогава му казах: „Ако няма да спиш с мен, можеш да се разкараш.“ — Рита си взе още едно парче пица със салам и подправки.
Франки отпи от чашата си с шампанско и се усмихна отнесено. Не слушаше особено внимателно разказа на Рита за това как беше зарязала Мат деликатно. Вместо това си мислеше колко нереално е, че седи на балкона на Дориан на Коледа, яде пица, хваща тен и наблюдава сенките на Ел Ей на хоризонта.
— Имам предвид, за бога, че не съм Дева Мария, нали? — Рита размаха парчето пица към Франки, от устните й се точеха конци разтопено сирене.
— Едва ли — съгласи се Дориан, който се правеше на келнер и сервираше щедри порции плънка. Беше твърдо решен, че все още могат да я ядат като гарнитура, въпреки че трябваше да прекъсне храбрия си опит да изпече пуйка няколко часа по-рано.
Беше заради изчислението на времето за готвене. Той не си падаше много математик и тотално се обърка, започна да дели, вместо да умножава. А това по грубата преценка на Франки означаваше, че дори при силно загрята фурна пуйката няма да се изпече преди Деня на влюбените. Така че след като решиха да я оставят да почива в мир във фурната, положена на средно ниво между сбръчкани моркови и сурови картофи, Дориан извади колекцията си от менюта за поръчка по домовете — знаеше си, че един ден ще му спаси живота — и поръча пица. За първи път коледната вечеря на Франки пристигаше с две допълнителни гарнитури и безплатна бутилка диетична кола. Но хей, това беше Ел Ей! Какво очакваше?