— Аз също — простена Райли, дояждайки последната голяма хапка пържола, и се облегна на стола си. Би разхлабил колана си, ако носеше такъв.
Обядът беше идея на Дориан, въпреки че минаваше четири следобед. И така, след като се настаниха в пищните си апартаменти, те влязоха долу, за да потърсят нещо за хапване. След по-малко от час вече бяха жертви на ресторантите в Лас Вегас. Огромен, необятен зигзаг от маси, превити от планини морска храна, която се буташе редом до внушителни плата студени меса, сирена, хляб, салати и плодове, които завършваха с витрини с примамливи десерти — чийзкейк, кексчета, мъфини, пайове, шоколадов чипс… Калориите просто извираха без край.
Изправена пред повече храна, отколкото някога си бе представяла, че може да съществува на едно място, Франки беше изумена. Ето къде хората от Ел Ей идваха да се насвинят. И всичко само за 6.99$.
— Някой да иска пудинг? — провикна се Рита от витрината с десертите. За първи път от пубертета тя не беше на диета и това беше благодарение на режисьора на „Мотел Малибу“. Той изпадна във възторг от идеята да превърне Трейси Потър в закръглена британска рецепционистка и поръча на Рита да качи пет килограма. Като по ирония на съдбата сега, когато й беше разрешено да яде всичко, тя откри, че не иска и дори свали килограм и половина за седмица.
Като подмина пайовете, тя се върна с купа плодова салата.
— Не отговорихте и взех четири лъжици, за да можем всички да похапнем — сподели усмихнато и постави купата на масата. Салатата нямаше нищо общо с безумните комбинации от консервиран ананас, зимни круши и яркорозови коктейлни черешки за цвят, беше превъзходен коктейл от истински екзотични плодове.
— Благодаря, но ще трябва да пропусна. — Вдигнал отбранително ръце, Дориан се изправи. Забеляза отражението си в огледалната стена и се опита да намести колана на кадифените си панталони, който изведнъж беше станал повече пристегнат. После се отказа и облече сакото си. — На някого да му се играе Блек Джек?
— Да, защо не? — съгласи се Райли и дръпна стола си назад. Не беше идвал във Вегас от около две години и беше в настроение да залага. Особено щом бяха с Дориан, чиято репутация го предшестваше като червен килим. Откакто пристигнаха, всички им кимаха, усмихваха се и им подаваха ръка с уважение.
— Хайде банда, време е да видим професионалистите в действие.
— Само при едно условие — обади се Рита, дъвчейки внимателно голяма хапка салата.
Дориан се спря в очакване. Може би постоянството му бе дало резултат.
— Какво?
— Този път трябва да си запазиш дрехите.
Рита се разсмя шумно и смехът й отекна из ресторанта, карайки останалите посетители да спрат обяда си и да зяпнат Дориан, който бързо доби цвета на своя малиновочервен кадифен костюм.
В опит да скрие силния си срам от напомнянето за унизителното му представяне на гол покер, той се усмихна смутено. Имаше деликатно его и беше лесно раним. Нещо, което явно много забавляваше Рита. Завъртя се на мокасините си „Гучи“ и се отправи към ярките светлини на казиното. Нещо му подсказваше, че тя никога няма да го остави да забрави случката.
Глава 36
Влизането в казиното беше като преминаване в друг свят. Напълно изолирана среда, където пластмасовите чипове сменяха парите, естествената светлина бе заменена от многоцветен неон, а отсъствието на часовници означаваше, че времето няма никакво значение и външният свят спира да съществува. В лабиринта от зелено сукно, рулетки и кристални полилеи всички внезапно ставаха равни. От облечените за вечеря мултимилионери на кадифени тронове, които играеха с чипове от по сто хиляди долара, до изрусените старци с патерици на ротативките — всички преследваха една и съща цел. Всички се надяваха, че при следващото раздаване или дръпване на ръчката те ще са късметлии, ще ударят джакпота, ще спечелят милион. И ако не се случеше този път, можеше да бъде следващият или следващият, или следващият. Нищо чудно, че Вегас водеше до пристрастяване.
— Аз съм Валийн, а това е съпругът ми Бънт. — През масата за зарове силно гримирана жена в дълбоко изрязана рокля без презрамки, но с твърде много бижута се ухили широко на Франки. — Празнуваме рубинената си годишнина, нали, скъпи? — Като остави изцапаната си с червило чаша с мартини, тя нежно потупа по корема съпруга си, който пушеше пура. — Четиридесет години, можеш ли да повярваш?
Франки се усмихна учтиво и поклати глава. Валийн изглеждаше едва около четиридесет и пет. Вероятно е била малолетна булка. Всъщност като се замислеше, не беше ли чела веднъж специален доклад за централна Америка и малолетните булки в едно списание? Но като се загледа внимателно, тя изведнъж забеляза набръчканото деколте и тъмните петна по ръцете и бързо осъзна, че Валийн не е малолетна булка от Оклахома, а добре поддържана шейсет и няколко годишна дама от Тексас, която бе претърпяла не една или две козметични операции на лицето.