— Тук, във Вегас, ли се оженихте? — Усещайки се, че я зяпа, Франки се опита да завърже разговор.
— Разбира се, че да — засия Валийн, щастлива, че е намерила на кого да разкаже за живота си. — В малкия бял параклис. Беше най-щастливият ден в живота ни, нали, скъпи? — Погледна с обожание Бънт, който сърдито пуфтеше с пурата си и не спираше да играе. Изглежда беше от мълчаливите мъже. — Познавахме се едва от две седмици, но аз знаех, че той е единственият. Знаех, че ще го обичам до края на живота си.
Франки кимна, а Валийн продължи. Звучеше като текст на кънтри песен.
— Това съпругът ви ли е? — Тя намигна, отпи от мартинито си и повдигна изскубана и нарисувана вежда към Райли, който седеше по-далеч на масата, пиеше бира и обсъждаше игрални техники с Дориан и Рита, които се напиваха с шампанско.
— О, не — усмихна се Франки, почувствала се внезапно смутена. — Ние… — Потърси подходящите думи. Какво можеше да каже? Че бяха любовници? Че й беше приятел? Че имаха афера? Почувства как се изчервява от смущение. — Ние просто излизаме. Нищо сериозно. — Обърна се към Райли, който улови погледа й, усмихна се в отговор и протегна ръка, за да стисне лекичко бедрото й.
— Не и от моята гледна точка, скъпа — провлече Валийн. — Не.
Беше седем и половина и те играеха в казиното от почти два часа. Не че някой обръщаше внимание на времето. Заредена от неизчерпаемия запас безплатни напитки, цигари и въодушевление, Франки никога не си бе представяла, че загубата на пари може да е толкова приятна. Като пълен новак тя пропиля петдесетте долара, които Райли й даде, за по-малко от пет минути на масата за Блек Джек, последва я не след дълго и Райли, а после и Рита, която спечели двеста долара на покер и после бързо ги загуби на рулетка. Само на Дориан му вървеше.
— Хайде, господин Чип — провикна се Рита, избухвайки в пиянски смях, и се подпря на игралната маса, докато Дориан събираше печалбата си. — Заложи парите на късмета си! — Господин Чип беше новият прякор, който тя измисли на Дориан. След успешна серия на масата за покер сега той беше напред с десет хиляди долара.
Като трупаше многоцветните си чипове на извисяващи се купчини, той прие предизвикателството. Дориан винаги обичаше да е в центъра на вниманието.
— Добре, ще заложа всичко на едно хвърляне на заровете.
Рита извика въодушевено.
— Мога ли да бъда Деми Мур и да целуна зара? — засмя се Франки и отпи от Маргаритата си, докато Дориан вземаше двете малки червени кубчета от крупието.
— Само ако аз мога да бъда Робърт Редфорд.
— Дори не си го помисляй — промърмори Райли и покровителствено обви ръцете си около Франки. — Тази жена струва повече от милион от парите на когото и да било.
— Хей, да не би да сте от Англия? — извика Валийн, която се чувстваше изоставена в другия край на масата. Като пресуши мартинито си, тя лапна маслинката от клечката и размаха празната си чаша пред минаващата сервитьорка.
— Разбира се — засмя се Рита и веднага съжали.
Валийн писна и положи покритите си с диаманти ръце на силно сбръчканото си деколте.
— О, мили боже, аз просто обожавам вашето кралско семейство! — възкликна тя със сияещ поглед, обляна от емоция. — Кралицата ви е толкова удивителна жена. Но, и го казвам без грам неуважение към скъпата Лиз, винаги съм смятала, че има нужда от малко помощ за стила си, не мислите ли? — Валийн прекъсна, за да вземе новото мартини, което поля върху роклята си. — Бънт винаги е казвал, че бих могла да й дам няколко съвета. Знаете — да покаже малко крак, малко деколте, може би да опита с повече руж и малко сенки. — Потупа стилизираната си сламеножълта и суха коса. — Искам да кажа, че не вреди да си помогнеш малко, нали? Може да бъде изтънчено. Ето, вижте мен! — Като се засмя шумно, тя отметна глава назад, откри белезите от козметичните си операции и раздрънка диамантените си обици, които караха ушите й да провисват като на кокер шпаньол.
— Ще обяви ли всеки своите залози? — Крупието приключи с подреждането на масата и около нея започнаха да се събират хора, за да гледат. Всяка игра с високи залози предизвикваше интерес. Хората обичаха да гледат залагания.