Няколко играчи около масата оставиха по десет или двадесет долара. Имаше стотачка от дребния човек с очилата и стилния блейзър. Бънт замислено захапа пурата си, преди да заложи петстотин, докато Дориан си пое дълбоко въздух и премести чиповете си по зеленото сукно.
— Залагам всичко на седем.
Всички около масата си поеха дъх. Беше двойно или нищо. Ако хвърлеше седмица, щеше да спечели още десет хиляди долара. Всяко друго число и щеше да загуби всичко.
— Добре, започва се — прошепна той и разклати заровете.
— Дай всичко от себе си — изкрещя Рита, опиянена от шампанското и адреналина.
С чупка в китката той хвърли заровете. Беше един от онези моменти, когато ако беше във филм, всичко щеше да бъде забавено, кадър по кадър, за да може публиката да наблюдава как малките пурпурни кубчета се откъсват от дланта му, минават през пръстите му и политат във въздуха покрай лицата на въодушевените, неспокойни и хипнотизирани хора около масата, докато не паднат върху зеления плат.
Франки затаи дъх, когато те докоснаха повърхността, отскочиха веднъж настрани, втори път напред, превъртяха се и спряха. Секунда мълчание — колкото всички да видят. Пет и две. Чиста седмица.
— Дявол да го вземе, не мога да повярвам! — възкликна Рита, нарушавайки мълчанието. Животът се върна към обичайната си скорост. Тя скочи от стола и бутна чашата си, която се разля в деколтето на Валийн. Не че Рита забеляза. Беше твърде заета да крещи: „Не мога да повярвам, не мога да повярвам“ като полицейска сирена и да избутва с лакти наконтените блондинки в прилепнали дънки, които се приближаваха към Дориан с проблясващи в очите им доларови банкноти. Най-накрая тя стигна до него и го хвана за реверите.
— Беше просто невероятен! — каза задъхано, преди да го целуне въодушевено по устните.
Франки не беше сигурна кое бе по-вълнуващо за Дориан — печалбата му от двадесет хиляди долара или целувката на Рита. Наблюдаваше как той се свестява. Изглеждаше зашеметен. А също и Рита, която току-що бе осъзнала какво е направила. За момент те просто се гледаха, без някой от тях да се осмели да проговори.
— Ти си един щастлив кучи син — поздрави го Райли, като го потупа по гърба и поклати глава. — Трябва да ти се признае, това беше нещо велико.
— Да, справи се страхотно — присъедини се Франки с поруменели от възбудата страни, ръцете й бяха плътно обвити около кръста на Райли.
Дориан се ухили. Не можеше да повярва на късмета си. Главата му спря да се върти и като си спомни кой е и къде се намира, суетата му надделя. Избърса устните си със салфетка и приглади косата си, която се бе разрошила от цялото въодушевление. Потривайки ръце, той наблюдаваше как сервитьорка, облечена в оскъден гладиаторски костюм, който разкриваше перфектен римски бюст (определено не от мрамор), се приближава към него с голяма бутилка „Дом Периньон“.
— Ръководството ви поднася сърдечните си поздрави — засия тя, докато казваше често повтаряната реплика. — Колко чаши искате, сър?
Дориан погледна Райли, който поклати глава.
— Не, благодаря.
— Няма да празнуваш с мен? — Дориан изглеждаше разочарован.
— Ще отскочим до стаята, за да се освежим — обясни Франки, облегнала глава на рамото на Райли.
Рита направи гримаса и се ухили. Знаеше точно какво означава освежаването.
— Добре — съгласи се тя, като намигна конспиративно и сръга Дориан в ребрата. — Но не закъснявайте. Групата скоро излиза. — Кимна към дансинга, декориран със стотици балони с хелий и златни и сребърни серпентини. В центъра му се издигаше сцена с комплект барабани, синтезатор и микрофон. Облечени в пайети танцьорки и самият певец с изкуствен тен — Том Джонс — трябваше да раздвижат Вегас към двадесет и първи век.
Докато наблюдаваше как Франки и Райли се отдалечават към стаята си, влюбени и преплетени един в друг като сиамски близнаци, Рита получи спазъм. Беше навечерието на Нова година, а тя си нямаше приятел. Дори Валийн и Бънт се имаха един друг.
— Добре ли си? — Дориан забеляза изражението й.
— Даа… — отвърна Рита и се опита да се покатери на стола до бара. Носенето на минипола и под влиянието на половин дузина коктейли с ром, две текили и няколко чаши шампанско правеха задачата необичайно сложна. Сякаш се опитваше да яхне кон. След третия опит се отказа и симулирайки скромност, намести полата над бикините си и се кротна. — Добре съм, познаваш ме. — Запали цигара и реши да се успокои с хубаво дълбоко вдишване. — Заради времето е, обратното броене до Нова година, песните, еуфорията и всичко това. — Пресуши питието си, улови кубче лед от дъното на чашата и започна да го смуче. — Просто ми се искаше да имаше някого, с който да го споделя.