— Има работа в Аризона и ще пътуваме заедно и в двете посоки, но във Вегас ще сме само ти и аз. Мисля, че имаме нужда от това.
— Така е — въздъхна Кари. — Добре ще ми се отрази да сменя обстановката и да прекарам малко време с най-прекрасното момиче на света.
— Добре тогава. Гидиън иска да тръгнем утре вечер в осем.
— Ще започна да си събирам багажа. Искаш ли да събера и твоя?
— Ще го направиш ли? Супер!
Кари спокойно можеше да работи като стилист или консултант. Имаше невероятен талант за всичко, свързано с дрехи.
— Ева?
— Да?
— Благодаря ти, че търпиш глупостите ми — въздъхна той.
— Млъквай!
Затворих телефона и за миг останах загледана в него. Беше ужасно, че Кари е нещастен в момент, в който всичко в живота му се подрежда така добре. Беше специалист в автосаботажа и саморазрушението. Така и не си повярва, че заслужава щастие.
Когато се върнах обратно към работата си, видях на екрана отворения прозорец на Google и се сетих, че бях започнала да търся информация за доктор Тери Лукас. Открих няколко статии за него, придружени със снимки, които потвърждаваха, че това е човекът, когото търся.
„Педиатър. Четиридесет и пет годишен. Женен от двайсет години.“
Нервно набрах в полето за търсене „Д-р Теранс Лукас и съпругата му“. Опасявах се, че ще видя снимката на някоя жена със златист тен и дълга тъмна коса, и въздъхнах с облекчение, когато открих, че госпожа Лукас е със светла кожа и къса червеникава коса.
Този факт обаче постави нови въпроси. Бях решила, че причината за неразбирателството между двамата мъже е жена.
Истината бе, че двамата с Гидиън не знаехме много един за друг. Знаехме грозните неща, или поне аз му бях казала за мръсотията в моя живот, а някои доста очевидни признаци ми даваха предположения за тази в неговия. Познавахме и основните си битови навици, тъй като прекарвахме повечето нощи заедно или в неговия, или в моя апартамент. Той се бе запознал с половината от семейството ми, а аз познавах всичките му близки роднини. Но бяхме заедно сравнително отскоро и знаехме малко от по-маловажните подробности един за друг. А и, честно казано, мисля, че и двамата не бяхме достатъчно открити или любопитни, защото се страхувахме да не нахвърляме още мръсотия по и без това сложната ни връзка.
Бяхме заедно, защото бяхме пристрастени един към друг. Никога не се бях чувствала толкова опиянена, колкото когато двамата бяхме щастливи заедно, и знаех, че същото се отнася и за него. Бяхме готови на всичко, за да изживеем тези моменти на съвършенство, но те бяха толкова редки, че само инатът, решителността и любовта ни даваха сили да се борим за тях.
„Престани да се самоподлудяваш.“
Проверих пощата си и видях, че съм получила поредния списък с новини, съдържащи името „Гидиън Крос“, за които се бях абонирала. Повечето линкове водеха към снимки от снощи, на които бяхме аз и Гидиън в елегантен черен смокинг на благотворителната вечеря в „Уолдорф Астория“.
— Господи!
Не можех да не помисля за майка ми, когато се видях на снимките в кремавата коктейлна рокля на Вера Уанг. Не само защото, като изключим дългата ми и права коса, бях абсолютно нейно копие, а и защото и аз като нея се бях оказала украшение на богат и властен мъж.
Моника Трамел Баркър Мичъл Стантън винаги се беше справяла отлично с ролята на милионерска съпруга. Знаеше точно какво се очаква от нея и изпълняваше задълженията си перфектно. Макар че се бе развеждала два пъти, и двата развода бяха по нейно желание, а бившите й съпрузи се чувстваха дълбоко нещастни от загубата. Имах високо мнение за майка си, защото винаги се отплащаше за онова, което получаваше, и не приемаше нищо за даденост, но докато растях, непрекъснато трябваше да се боря за самостоятелност. Едно от най-големите ми постижения бе да отвоювам правото да казвам „Не“.
Затворих имейла, избутах личния си живот настрани и се върнах към пазарното проучване на кафетата с плодов аромат. Уредих някои от предстоящите срещи на Марк и се включих в брейнсторминга за реклама на ресторант, в който се сервират храни без глутен. Вече наближаваше обяд и започнах сериозно да огладнявам, когато телефонът ми иззвъня. Отговорих както обикновено.
— Ева? — Гласът беше женски и в него се долавяше акцент. — Обажда се Магдалин. Можеш ли да ми отделиш минутка?
Облегнах се назад, цялата нащрек. Снощи двете бяхме изживели момент на симпатия, породена от неочакваната и нежелана поява на Корин в живота на Гидиън. Въпреки това ми беше трудно да забравя злобните забележки на Магдалин по време на първата ни среща.