Но каквото и да правеше с външността си, нищо не променяше това, което Гидиън беше отвътре. Беше невъзможно да скрие истинската си същност, тази на властен мъжкар, на крупен бизнесмен, на част от елита. Тя прозираше във всеки негов жест, във всяка дума, във всеки поглед.
В момента двамата с баща ми водеха битка, за да установят кой е алфа-мъжкарят, и подозирах, че залогът съм аз. Като че ли някой друг, освен мен, можеше да контролира живота ми.
Въпреки това много добре разбирах баща си. Той беше получил правото наистина да ми бъде родител едва през последните четири години и нямаше да се откаже лесно от него. От друга страна, Гидиън се опитваше да се добере до позиция, която вече не бях сигурна, че искам да му дам.
И все пак носеше пръстена, който му бях подарила. Опитах се да не влагам прекалено голямо значение в това, но исках да се надявам. Исках да вярвам.
Бяхме приключили с основното ястие и точно ставах, за да разчистя масата и да сервирам десерта, когато ми позвъниха от рецепцията. Вдигнах домофона.
— Ева, детективите Грейвс и Мична от нюйоркската полиция са тук — каза момичето.
Погледнах към Кари, попитах се дали детективите не са открили кой го е нападнал. Казах на момичето да ги пусне и бързо се върнах на масата.
Кари ме погледна, любопитно вдигнал вежди.
— Детективите са — обясних аз. — Сигурно имат някакви новини.
Баща ми веднага наостри уши.
— Аз ще им отворя.
Айрланд ми помогна да разчистим масата. Едва бяхме сложили чашите в мивката, когато звънецът иззвъня. Избърсах ръце и отидох в коридора.
Детективите, които влязоха, не бяха тези, които очаквах, просто защото не бяха същите, които в понеделник разпитваха Кари.
Гидиън се появи в коридора, прибирайки телефона в джоба си.
Запитах се кой ли му звъни цяла вечер.
— Ева Трамел — каза жената и пристъпи крачка навътре.
Беше слаба, със сурово лице и остър интелигентен поглед в сините очи, които бяха най-красивото нещо у нея. Косата й беше кестенява, леко къдрава, по лицето й нямаше никакъв грим. Беше обута с черни обувки без ток, носеше панталони, памучна блуза и леко яке, което не скриваше нито значката, нито пистолета й, закачен за колана.
— Аз съм детектив Шели Грейвс от полицейското управление на Ню Йорк. Това е партньорът ми, детектив Ричард Мична. Извинявайте, че ви безпокоим в петък вечерта.
Мична беше по-възрастен, по-висок и доста едър. Косата му беше започнала да посивява по слепоочията и да оредява по темето, но пък привличаше вниманието със силното си лице и тъмните очи, които внимателно огледаха стаята, докато Грейвс се бе съсредоточила върху мен.
— Добър вечер — поздравих.
Баща ми затвори вратата и нещо в поведението му веднага привлече вниманието на Мична.
— Колеги ли сме?
— Да, работя в Калифорния — потвърди той. — Тук съм на гости на дъщеря ми Ева. За какво става въпрос?
— Бихме искали да ви зададем няколко въпроса, госпожице Трамел — заяви Грейвс и после се обърна към Гидиън: — На вас също, господин Крос.
— Има ли нещо общо с нападението над Кари? — попитах аз.
Тя погледна Гидиън.
— Може ли да седнем?
Всички се преместихме в хола, но само ние двете с Айрланд седнахме. Другите останаха прави, а баща ми докара Кари в инвалидната количка.
— Много хубав апартамент имате — отбеляза Мична.
— Благодаря — отвърнах аз, погледнах към Кари, недоумявайки какво, по дяволите, се случва.
— Колко време ще останете в града? — обърна се детективът към баща ми.
— Само за уикенда.
— Често ли ходите в Калифорния, за да се видите с баща си? — попита ме Грейвс и ми се усмихна.
— Преместих се тук само преди два месеца.
— Веднъж като дете ме водиха в Дисниленд — продължи тя. — Това, разбира се, беше много отдавна, но все се каня да отида пак там.
Намръщих се, не разбирах защо водим този любезен разговор.
— Ще ви зададем само няколко въпроса — започна Мична и извади бележник от вътрешния джоб на якето си. — Не искаме да ви задържаме повече от необходимото.
Грейвс кимна, без да отделя поглед от мен.
— Бихте ли ни казали дали познавате мъж на име Нейтън Баркър, госпожице Трамел?