Стаята се завъртя пред очите ми. Кари изруга, изправи се с мъка и направи няколко крачки, за да седне до мен. Стисна ръката ми в своята.
— Госпожице Трамел?
Грейвс седна в другия край на дивана.
— Той е син на бившия съпруг на майка й — отвърна рязко Кари. — За какво става въпрос?
— Кога за последен път сте виждали Баркър? — попита Мична.
„В съдебната зала…“ Опитах се да преглътна, но устата ми беше твърде суха, като посипана с пясък.
— Преди осем години — отвърнах с дрезгав глас.
— Знаехте ли, че е в Ню Йорк?
„О, Господи!“ Силно разтърсих глава.
— Какъв е смисълът на всичко това? — попита баща ми.
Погледнах безпомощно първо към Кари, после към Гидиън. Баща ми не знаеше нищо за Нейтън. Не исках да разбира сега. Кари стисна ръката ми. Гидиън дори не ме погледна.
— Господин Крос — обади се отново Грейвс, — а вие?
— Какво аз?
— Познавате ли Нейтън Баркър?
Вперих умолителен поглед в Гидиън, надявах се да не спомене нищо пред баща ми, но той дори не ме погледна.
— Нямаше да ми задавате този въпрос, ако вече не знаехте отговора му — отвърна той.
Стомахът ми се сви. През тялото ми премина силна тръпка. Гидиън продължаваше да не ме поглежда. Опитвах се да осъзная какво се случва… какво означава това… до какво ще доведе…
— Каква е целта на тези въпроси? — попита баща ми.
Кръвта шумеше в ушите ми. Сърцето ми биеше до пръсване от ужас. Дори мисълта, че Нейтън е някъде наблизо, предизвикваше в мен пристъп на паника. Задъхвах се. Всичко започна да плува пред очите ми. Помислих си, че ще припадна.
Грейвс ме наблюдаваше като ястреб.
— Можете ли да ни кажете къде бяхте вчера, госпожице Трамел?
— Къде бях вчера ли? — повторих аз.
— Не отговаряй — нареди ми баща ми. — Този разпит няма да продължи, докато не разберем за какво става въпрос.
Мична кимна, като че ли беше очаквал прекъсването.
— Нейтън Баркър беше открит мъртъв тази сутрин.
16
В момента, в който детектив Мична довърши изречението, баща ми сложи край на разпита.
— Приключихме — заяви той твърдо. — Ако искате да зададете други въпроси на дъщеря ми, уговорете си среща с нея и тя ще дойде с адвоката си.
— А вие, господин Крос? — попита Мична и обърна поглед към Гидиън. — Ще ни кажете ли къде бяхте вчера?
Гидиън се отдръпна от дивана, зад който беше застанал.
— Защо не поговорим, докато ви изпращам.
Вперих поглед в него, но той така и не ме погледна.
Какво още премълчаваше пред мен? Още колко тайни криеше?
Айрланд вплете пръсти в моите. Кари седеше от едната ми страна, а Айрланд от другата, докато мъжът, когото обичах, стоеше на няколко метра от мен и през последния половин час дори не ме беше погледнал. Имах чувството, че в стомаха ми се е свила буца лед.
Детективите записаха телефонните ми номера и след това тръгнаха с Гидиън. Наблюдавах ги, докато излизат от хола, видях, че баща ми е вперил преценяващ поглед в Гидиън.
— Може да ти е купувал годежен пръстен — прошепна Айрланд. — И сега да не иска да разваля изненадата.
Стиснах ръката й, беше толкова мила и имаше толкова високо мнение за брат си. Надявах се никога да не я предаде и разочарова. По начина, по който бе разочаровал мен. Връзката ни с Гидиън не означаваше нищо, между нас не можеше да има нищо, ако не беше откровен с мен.
Защо не ми беше казал за Нейтън?
Пуснах ръцете на Кари и Айрланд и отидох в кухнята. Баща ми ме последва.
— Ще ми кажеш ли какво става? — попита той.
— Нямам представа. И аз не знам нищо.
Той се облегна на плота и ме изгледа внимателно.
— Каква е историята с теб и Нейтън Баркър? Когато чу името му, изглеждаше така, сякаш ще припаднеш.
Започнах да плакна чиниите и да ги подреждам в миялната машина.
— Беше гадняр и грубиян, татко. Това е. Не му харесваше, че баща му се ожени втори път и още по-малко му харесваше фактът, че втората му майка има свое дете.
— И какво е общото между него и Гидиън?
— Това е наистина добър въпрос.
Хванах се здраво за ръба на мивката, наведох глава и затворих очи. Ето кой беше отворил пропастта между мен и Гидиън — Нейтън. Знаех си.