— Ева? — Баща ми сложи ръце върху раменете ми и започна да разтрива схванатите болезнени мускули. — Добре ли си?
— Аз… уморена съм. Напоследък не мога да спя добре.
Спрях водата и оставих останалите чинии където си бяха. Отидох до шкафа, в който държахме витамини и други лекарства, и взех две приспивателни. Исках да спя дълбоко, без да сънувам. Нуждаех се от това, за да се събудя в състояние, което ще ми позволи да преценя какво да правя.
Вдигнах поглед към баща си.
— Ще се погрижиш ли за Айрланд, докато Гидиън се върне?
— Разбира се — отговори той и ме целуна по челото. — Ще говорим утре.
Айрланд ме намери, преди да отида при нея.
— Добре ли си? — попита тя, влизайки в кухнята.
— Ще отида да си легна, ако нямаш нищо против, знам, че не е много възпитано от моя страна.
— Не се притеснявай, всичко е наред.
— Наистина съжалявам — казах аз и я прегърнах. — Ще се видим отново. Може да излезем по женски. Ще отидем на спа или на шопинг.
— Разбира се. Ще ми се обадиш, нали?
— На всяка цена. — Пуснах я и минах през хола, за да изляза в коридора.
Входната врата се отвори и Гидиън влезе. Погледите ни се срещнаха. Не прочетох нищо в очите му. Отместих поглед, отидох в стаята си и заключих вратата.
На следващата сутрин се събудих в девет, чувствах се замаяна и в кофти настроение, но поне вече не изпитвах ужасната умора от предишния ден. Знаех, че трябва да се обадя на Стантън и майка ми, но първо исках да си изпия кафето.
Измих лицето и зъбите си и се замъкнах към хола. Почти бях стигнала до кухнята, откъдето се носеше превъзходен аромат на кафе, когато на вратата се позвъни. Сърцето ми подскочи. Не можех да преодолея тази инстинктивна реакция при мисълта за Гидиън, а той бе един от тримата, които бяха в списъка за достъп до апартамента ми.
Когато отворих вратата, срещу мен стоеше майка ми. Надявах се, че разочарованието не е изписано на лицето ми, макар че вероятно тя не би забелязала нищо. Мина бързо покрай мен, облечена в рокля с цвят на морска пяна, която изглеждаше като излята по нея. Малко жени можеха да накарат подобна дреха да изглежда едновременно секси, елегантна и подходяща за възрастта им. Майка ми, разбира се, изглеждаше толкова млада, че можеше да мине за моя сестра.
Огледа критично удобния анцуг и тениската, които бях облякла, и каза:
— Господи, Ева! Нямаш представа…
— Нейтън е мъртъв. — Затворих вратата и нервно погледнах към стаята за гости, надявах се, че баща ми все още е на калифорнийско време и спи.
— О! — Тя се обърна с лице към мен и едва сега успях да я огледам по-добре. Устните й бяха тревожно свити, погледът — неспокоен. — Идваха ли вече от полицията? Преди малко бяха при нас.
— Дойдоха снощи.
Влязох в кухнята и се отправих директно към кафемашината.
— Защо не ни се обади? Трябваше да сме тук с теб! Поне адвокатът ни трябваше да е с теб.
— Беше доста кратко посещение. Искаш ли кафе? — попитах аз и вдигнах каната.
— Не, благодаря. И ти не трябва да прекаляваш с това нещо. Не е полезно за теб.
Оставих каната и отворих хладилника.
— Господи, Ева! — измърмори майка ми, докато ме наблюдаваше какво правя. — Осъзнаваш ли колко калории има в сметаната?
Оставих бутилка с минерална вода пред нея и сипах малко сметана в кафето си.
— Детективите останаха при мен около трийсет минути. Не им казах нищо друго, освен че Нейтън е син на бившия ти съпруг и че не съм го виждала от осем години.
— Слаба богу, че не си им казала нищо повече — въздъхна тя и отвори водата.
Взех чашата си с кафе.
— Хайде да отидем в малката всекидневна до моята стая.
— Какво? Защо? Ти не обичаш да седиш там.
Права беше, но по този начин щях да избегна неочакваната среща между родителите ми.
— Но ти я харесваш — подчертах аз.
Разбира се, че я харесваше, нали самата тя я беше обзавела. Аз също я харесвах, но не смятах, че има особен смисъл от нея. По едно време си мислех дали да не я превърна в спалня за Гидиън, но сега всичко се бе променило. Беше се отдръпнал от мен, беше скрил за Нейтън и за вечерята си с Корин. Исках обяснение и в зависимост от това обяснение или щяхме да изгладим недоразуменията и да продължим нататък, или да предприемем болезнената стъпка да се разделим.
Майка ми се настани грациозно върху канапето и погледът й изпитателно се спря върху мен.