— Трябва много да внимаваш с полицията, Ева. Ако отново искат да разговарят с теб, моля те, съобщи на Ричард, за да изпрати адвоката си.
— Защо? Не разбирам защо трябва да се притеснявам какво казвам или не казвам. Не съм направила нищо лошо. Дори не знаех, че е в града.
Докато говорех, погледът й се отмести от мен, затова я попитах по-твърдо:
— Какво става, мамо?
Тя отпи от водата, преди да отговори.
— Миналата седмица Нейтън се появи в кабинета на Ричард. Искаше два и половина милиона долара.
Изведнъж ушите ми забучаха.
— Какво?
— Искаше пари — каза тя сковано. — Много пари.
— Какво, по дяволите, го е накарало да си помисли, че може да получи нещо?
— Той има… имаше… снимки, Ева — отвърна тя и долната й устна се разтрепери. — И видео. С теб.
— О, господи! — Оставих кафето си с треперещи ръце, наведох се и сложих глава между коленете си. — Боже мой, мисля, че ще повърна.
Гидиън също се беше срещал с Нейтън — беше очевидно от начина, по който разговаря с детективите. Беше видял снимките… беше се отвратил от тях… това обясняваше защо се отдръпна от мен. Защо беше така измъчен, когато дойде в леглото ми. Може би все още ме желаеше, но вече не можеше да живее с образите, които изпълваха съзнанието му.
„Трябва да е така“, ми беше казал той.
От гърдите ми се изтръгна ужасен стон. Не можех дори да си представя какво е заснел Нейтън. Не исках да си представям.
Нищо чудно, че Гидиън не можеше да ме погледне. Последния път, когато правехме любов, около нас цареше пълен мрак, той можеше да ме чува, да ме докосва, да усеща миризмата ми, но не и да ме види.
Захапах ръката си, за да потисна вика от болката.
— Миличка, недей! — Майка ми беше паднала на колене пред мен и нежно ме приканваше да седна на пода до нея, за да може да ме прегърне. — Шшт! Успокой се! Всичко свърши. Той е мъртъв.
Свих се в скута й и хленчейки, осъзнах, че наистина всичко беше свършило — бях загубила Гидиън. Сигурно се мразеше за това, че се отвръща от мен, но разбирах защо е неспособен да спре. Как можеше да го понесе, ако всеки поглед към мен му напомня за бруталното насилие от собственото му минало? Как бих могла аз самата да го понеса?
Майка ми не спираше да гали косата ми. Усетих, че и тя плачеше.
— Недей — опитваше се да ме успокои с треперещ глас, — недей, миличка. Тук съм. Ще се погрижа за всичко.
Накрая сълзите пресъхнаха. Чувствах се празна, но тази празнота ми помогна да видя нещата по-ясно. Не можех да променя случилото се, но можех да направя така, че то да не засегне никого от хората, които обичах.
Седнах и избърсах очите си.
— Не трябва да правиш така — скара се майка ми. — Ако си търкаш очите така, ще получиш бръчки.
По някаква причина загрижеността й за бъдещите ми бръчки ми се стори истерично смешна. Опитах се да потисна пристъпа, но кикотът успя да си пробие път навън.
— Ева Лорън!
Възмущението в гласа й също ми се стори смешно. Продължих да се смея и веднъж започнала, вече не можех да спра. Смях се, докато гърдите ме заболяха и започнах да се превивам на две.
— Хайде, стига! — Майка ми лекичко ме бутна по рамото. — Няма нищо смешно.
Смях се, докато от пресъхналите ми очи се отрониха още няколко сълзи.
— Ева, стига толкова — каза тя, но вече също бе започнала да се усмихва.
Смях се, докато смехът ми вече не приличаше на смях и се превърна в ново ридание, този път без глас и без сълзи. Чух звънкия кикот на майка ми и той някак идеално пасна на болката, която ме раздираше. Не можех да обясня защо, но колкото и ужасно безпомощна да се чувствах, присъствието на майка ми — с всичките й странни приумици и безкрайни съвети, които обикновено ме подлудяваха — беше точно това, от което се нуждаех.
Притиснах с ръце стомаха си, който се свиваше от спазми, и поех дълбоко дъх.
— Той ли го уреди? — попитах тихо.
Усмивката изчезна от лицето й.
— Кой? Ричард? Какво да уреди? Парите? Или? Ооо…
Изчаках мълчаливо.
— Не! — възрази тя. — Не би могъл да го направи. Мозъкът му не работи по този начин.
— Добре. Просто трябваше да знам. — И аз не можех да си представя Стантън да поръча убийството. Но Гидиън…
От кошмарите му знаех, че желанието му за мъст е окъпано в насилие. А и го бях видяла да се бие с Брет. Споменът бе запечатан завинаги в съзнанието ми. Гидиън беше способен на подобно нещо, а и като се има предвид миналото му…