— Това да си до мен… беше единственото, от което се нуждаех, мамо. Да се посмея, да поплача и просто да поседя с теб. Нищо не може да е по-прекрасно. Благодаря ти.
— Наистина ли?
Тя ме прегърна силно, беше толкова крехка и деликатна в обятията ми, въпреки че носехме един и същ размер, а токчетата я правеха дори по-висока от мен.
— А аз реших, че полудяваш.
Отдръпнах се назад и се засмях.
— По едно време май наистина полудях, но ти ме върна обратно към действителността. А Стантън е добър човек. Благодарна съм му за всичко, което е направил за нас. Моля те, предай му това.
Хванах я под ръка, грабнах чантата й от леглото и я поведох към входната врата. Тя ме прегърна отново, ръката й погали гърба ми.
— Обади ми се довечера и утре също. Искам да съм сигурна, че си добре.
— Ще ти се обадя.
Изгледа ме внимателно.
— Хайде да отидем на спа процедури следващата седмица. Ако лекарите не позволят на Кари да дойде с нас, ще извикаме масажистите тук. Малко глезене и грижи ще се отразят добре на всички ни.
— Това беше много мил начин да ми кажеш, че изглеждам ужасно.
И двете бяхме притеснени и разтревожени, макар че тя успяваше да го скрие по-добре от мен. Мисълта за Нейтън все още ни тежеше като черен облак, който можеше да разруши спокойствието и да съсипе живота ни, но се преструвахме, че сме по-добре, отколкото бяхме в действителност. Това беше нашият начин да се справяме с трудностите.
— Все пак си права, процедурите ще се отразят добре на всички ни, а Кари ще се почувства много по-добре, дори и ако му направят само маникюр и педикюр.
— Ще уредя всичко. Нямам търпение! — възкликна майка ми и разтегна устни в своята неповторима ослепителна усмивка.
Точно тази усмивка беше първото, което баща ми видя, когато отворих вратата. Стоеше на прага с ключовете на Кари в ръка и точно се канеше да отключи. Беше по шорти и маратонки, преметнал небрежно потната си тениска през рамо. Все още беше леко задъхан, а загорелите му от слънцето мускули блестяха от пот. Виктор Рейъс определено беше много секси мъж.
И в момента гледаше майка ми с поглед, който беше, меко казано, неприличен.
Когато откъснах очи от страхотния си баща, за да погледна бляскавата си майка, с учудване забелязах, че го гледа по същия начин, по който я гледа и той.
Точно това ли беше най-добрият момент да разбера, че майка ми и баща ми са влюбени един в друг?! Подозирах, че баща ми страда по нея, но винаги съм мислела, че майка ми се срамува от него, че го смята за моментна слабост и огромна грешка от своето минало.
— Моника.
Никога не бях чувала баща ми да говори с такъв нисък и дълбок глас, акцентът му бе по-силно изразен от всякога.
— Виктор — каза задъхано майка ми, — какво правиш тук?
Той вдигна вежди.
— Дошъл съм на гости на дъщеря ни.
— А сега мама трябва да тръгва — подканих я аз. Разкъсвах се между новото усещане да видя майка ми и баща ми заедно и лоялността ми към Стантън, който беше точно това, от което майка ми се нуждаеше. — Ще ти се обадя по-късно, мамо.
За момент баща ми остана на място, погледът му се плъзна надолу по тялото на майка ми, след това отново се върна нагоре. После пое дълбоко въздух и отстъпи встрани.
Майка ми излезе навън, понечи да тръгне към асансьора, но в следващия момент се обърна. Постави длан върху гърдите на баща ми, вдигна се на пръсти и го целуна първо по едната буза, после по другата.
— Довиждане — прошепна тя.
Наблюдавах я, докато с несигурна крачка се отправи към асансьора и натисна бутона, през цялото време стоеше с гръб към нас.
Баща ми въздъхна шумно и влезе в апартамента.
Затворих вратата.
— Как така досега не съм знаела, че двамата сте лудо влюбени един в друг?
Стана ми болно, когато забелязах погледа му. Неприкритата агония в очите му приличаше на отворена рана.
— Защото това не означава нищо.
— Не ти вярвам. Любовта означава всичко.
— Но не може да победи всичко, както казват хората — изсумтя той. — Можеш ли да си представиш майка си като съпруга на полицай?
Трепнах и присвих очи.
— Точно така — каза той сухо и избърса потта си в ризата. — Понякога любовта не е достатъчна. А ако не е достатъчна, каква е ползата от нея?
Горчивината, която усетих в думите му, беше нещо, което самата аз познавах добре. Минах покрай него и влязох в кухнята. Баща ми ме последва.