— Влюбена ли си в Гидиън Крос?
— Не е ли очевидно?
— А той влюбен ли е в теб?
Нямах никакви сили, оставих чашата си в умивалника и извадих нови чаши за мен и за баща ми.
— Не знам. Знам, че ме желае и понякога има нужда от мен. Мисля, че е готов да направи всичко, за което го помоля, защото по някакъв начин съм влязла под кожата му.
Но не можеше да ми каже, че ме обича. Не искаше да ми разкаже за миналото си. И очевидно не можеше да живее с моето минало.
— Умееш да преценяваш нещата добре.
Извадих плика с кафето, за да направя нова каничка.
— Това не е много сигурно, татко.
— Честна си към себе си, а това е важно качество.
Обърнах се и го погледнах през рамо, а той ми се усмихна едва-едва.
— Преди малко използвах таблета ти, за да си проверя пощата. Намерих го на масата в хола. Надявам се, че нямаш нищо против.
— Разбира се, че нямам — поклатих глава.
— Порових малко из интернет. Исках да видя какво ще излезе за Крос.
Почувствах известно притеснение.
— Ти не го харесваш.
— Засега ще се въздържа от преценки. — Гласът на баща ми заглъхна, когато отиде в хола, след малко се появи с таблета в ръка.
Докато мелех кафето, той извади таблета от калъфа и започна да пише нещо по екрана.
— Снощи ми беше трудно да си съставя преценка за него. Трябваше ми още малко информация. Открих някои ваши снимки, които ми се сториха доста обещаващи — продължи той, без да откъсва поглед от екрана. — След това открих и още нещо. — Обърна таблета към мен, така че да мога да виждам екрана. — Можеш ли да ми обясниш това? Още една сестра ли има?
Оставих вече смляното кафе и се приближих към него, вперила поглед в клюкарската страница. Беше снимка на Гидиън и Корин от някакъв коктейл. Той я бе прегърнал през кръста и по всичко личеше, че двамата са много близки. Стоеше съвсем близо до нея, устните му почти докосваха слепоочието й. Тя държеше чаша в ръка и се смееше.
Взех таблета и прочетох надписа под снимката: „Гидиън Крос, изпълнителен директор на «Крос индъстрис», и Корин Жиро по време на коктейла за представяне на водка «Кингсман»“.
Пръстите ми се разтрепериха, докато минавах към началото на кратката статия, за да разбера нещо повече. Изтръпнах, когато прочетох, че представянето се е състояло в четвъртък от шест до девет вечерта в един от хотелите, собственост на Гидиън, хотел, който познавах прекалено добре. Беше ме чукал там. Мен и още десетки други жени.
Гидиън беше пропуснал сеанса ни с доктор Питърсън, за да заведе Корин в секс бърлогата на хотела си.
Оставих бавно и внимателно таблета на масата и въздъхнах дълбоко.
— Не му е сестра.
— И аз така си помислих.
Вдигнах поглед към него.
— Би ли направил кафето вместо мен, аз ще трябва да проведа един разговор.
— Добре. След това ще си взема душ. — Баща ми се протегна и сложи ръка върху моята. — Хайде да излезем и да забравим за тази сутрин. Съгласна ли си?
— Напълно.
Взех телефона и отидох в стаята си. Набрах мобилния телефон на Гидиън и зачаках да отговори. Направи го на третото иззвъняване.
— Крос — обади се той, макар че на екрана му се бе изписал моят номер. — В момента наистина не мога да говоря.
— Тогава само слушай. Ще бъда кратка. Ще ти отнема само една минута. Една проклета минута от безценното ти време. Можеш ли да ми я отделиш?
— Наистина…
— Нейтън дойде ли при теб, за да ти покаже снимките?
— Това не е…
— Дойде ли? — прекъснах го аз.
— Да — призна той.
— Ти видя ли ги?
Настъпи дълго мълчание, преди да отговори:
— Да.
Въздъхнах.
— Добре. Мисля, че си истински задник, задето ме изпрати в кабинета на доктор Питърсън, въпреки че си бил съвсем наясно, че няма да дойдеш, тъй като ще излизаш с друга жена. Това наистина беше доста калташка постъпка, Гидиън. Още повече, че става въпрос за представянето на „Кингсман“, което би трябвало да има някаква сантиментална стойност за теб, като се има предвид, че…
Чух ясен шум от отместването на стол. Заговорих по-бързо, отчаяно исках да му кажа всичко, което имах да му казвам, преди да ми затвори телефона.
— Мисля, че си страхливец, защото не дойде да ми кажеш направо, че всичко между нас е свършено, особено преди да започнеш да чукаш други жени.