— Взимай я! — подканих я аз.
Беше забавно и твърде изумително, че майка ми може да носи дрехите на някого, който бе с почти двайсет години по-млад от нея.
Когато се облякохме, тя отиде в стаята на Кари и му помогна да се приготви. Застанах до вратата и я наблюдавах, докато се суетеше около него, през цялото време говореше нещо, без да очаква той да отговаря. Кари стоеше и й се усмихваше сладко, следеше я с очи, докато тя се движеше из стаята му, и очевидно се чувстваше добре.
Прокара ръце по широките му рамене и приглади ленената му риза, след това умело върза връзката му и отстъпи назад, за да се наслади на добре свършената работа. Ръкавът на гипсираната му ръка беше разкопчан и навит нагоре, по лицето му все още имаше жълто-лилави следи от побоя, но те по никакъв начин не можеха да развалят цялостния ефект на Кари Тейлър, облечен за небрежно-елегантна вечер навън.
— Великолепно, Кари. Просто великолепно!
— Благодаря ти.
Тя отстъпи назад и го целуна по бузата.
— Отвън си почти толкова хубав, колкото и отвътре.
Той се обърна към мен и премигна с объркан поглед в зелените си очи. Облегнах се на рамката на вратата и казах:
— Някои от нас могат да виждат и вътре в теб, Кари Тейлър. Прекрасният ти външен вид не може да ни заблуди. Знаем, че под него се крие голямо и добро сърце.
— Хайде! — подкани майка ми, хвана ни за ръце и ни изведе от стаята.
Когато стигнахме във фоайето на сградата, лимузината на Стантън вече ни чакаше. Вторият ми баща излезе от задната врата, прегърна майка ми и я целуна нежно по бузата, защото знаеше, че няма да й е никак приятно, ако й размаже червилото. Стантън беше хубав мъж, имаше снежнобяла коса и тъмносини очи. Годините бяха оставили отпечатък върху лицето му, но въпреки това все още беше много привлекателен и се поддържаше в отлична форма.
— Ева! — възкликна той, прегърна ме и ме целуна по бузата. — Изглеждаш пленително!
Усмихнах се. Не бях много сигурна дали „пленително“ означава, че аз ще пленя някого, или че чакам да бъда пленена.
Стантън се ръкува с Кари и леко го тупна по рамото.
— Радвам се да те видя отново на крака, млади момко. Доста ни уплаши.
— Благодаря за всичко.
— Не е необходимо да благодариш — отвърна Стантън и махна с ръка. — Никога!
Майка ми въздъхна дълбоко. Очите й грееха, докато гледаше Стантън. Видя, че я наблюдавам, и ми се усмихна, усмивката й бе спокойна.
Отидохме в един частен клуб, в който свиреше голям оркестър и пееха двама чудесни изпълнители, мъж и жена. През цялата вечер те се редуваха и създаваха перфектна атмосфера за вечеря на свещи в тапицирано с кадифе сепаре, излязло сякаш от картичка за Манхатън. Не можех да не остана очарована.
Между основното ястие и десерта Кари ме покани на танц. По настояване на майка ми двамата бяхме ходили на уроци по класически танци, но поради травмите на Кари в момента трябваше да сме доста внимателни. В общи линии просто се поклащахме на място, наслаждавайки се на факта, че завършваме един хубав ден с прекрасна вечеря, споделена с онези, които обичаме.
— Само ги погледни — каза Кари и проследи Стантън, който уверено водеше майка ми по дансинга. — Той е луд по нея.
— Така е. И тя му се отразява добре. Двамата си дават един на друг точно онова, от което се нуждаят.
Кари сведе поглед към мен.
— За баща си ли мислиш?
— Да, малко. — Протегнах ръка и прокарах пръсти през косата му, като си представих далеч по-дълги и по-тъмни кичури, които на допир бяха като коприна. — Никога не съм мислила, че съм романтичка. Искам да кажа, че харесвам романтиката и големите жестове и онова замайване, което изпитваш, когато наистина си падаш по някого. Но никога не съм си падала по цялата онази фантазия за Принца на бял кон и това да се омъжиш за мъжа на живота си.
— Ние двамата с теб, бебчо, сме по-различни птици. Единственото, което искаме, е страхотен секс с някого, който знае, че сме леко сбъркани, и просто го приема.
— В някакъв момент успях да се поддам на заблудата и започнах да мисля, че с Гидиън нещата наистина ще се получат. Че единственото важно нещо е това, че сме влюбени. Предполагам, че стана така, защото никога не съм си представяла, че мога да се влюбя по този начин, а нали според популярния мит, щом се влюбиш, веднага преминаваш към „и заживели щастливо“.