Кари притисна устни до челото ми.
— Съжалявам, Ева. Знам, че те боли. Бих направил всичко, за да мога да помогна.
— Не знам защо никога не ми е минавало през ума да намеря някого, с когото просто бих мога да съм щастлива.
— Жалко, че не искаме да се чукаме. Бихме били идеални един за друг.
Разсмях се и притиснах буза до сърцето му.
Песента свърши, двамата се отдръпнахме един от друг и се отправихме към масата. Усетих как някой ме хвана за китката, извърнах глава и… се озовах очи в очи с Кристофър Видал-младши, природения брат на Гидиън.
— Ще ми подариш ли следващия танц? — попита той, изкривил устни в момчешка усмивка.
В лицето му нямаше и следа от злия тип, когото бях видяла в клипчето, заснето тайно от Кари по време на едно градинско парти в имението на семейство Видал. Кари пристъпи напред, погледна ме, за да му дам знак какво да направи. Първата ми реакция беше да откажа, след това се огледах наоколо.
— Сам ли си?
— Има ли някакво значение? — отвърна той и ме привлече в обятията си. — Ти си жената, с която искам да танцувам. Поемам оттук — обърна се той към Кари и ме понесе в танц.
Бяхме се запознали точно по същия начин — той ме беше поканил на танц. Беше по време на първата ми среща с Гидиън и още тогава нещата между нас вече бяха започнали да се разпадат.
— Изглеждаш фантастично, Ева. Много ми харесва косата ти.
— Благодаря — отвърнах и се усмихнах сдържано.
— Отпусни се — каза той. — Толкова си напрегната. Не хапя.
— Извинявай. Просто не искам да обидя дамата, с която си излязъл.
— Тук съм само с родителите си и с мениджъра на една певица, която иска да подпише договор с „Видал рекърдс“.
— Така ли? — възкликнах аз и се усмихнах по-широко и по-искрено. Точно това се надявах да чуя.
Огледах залата, докато танцувахме. Когато песента свърши, Елизабет Видал стана и улови погледа ми, приех го като знак от съдбата. Тя се извини на останалите на масата, а аз се извиних на Кристофър, който се опита да протестира.
— Трябва да се освежа — заявих.
— Добре. Но настоявам да те почерпя едно питие, когато се върнеш.
Тръгнах след майка му, все още колебаейки се дали да не се обърна и да кажа на Кристофър, че е най-отвратителното същество, което някога съм срещала. Не знаех дали Магдалин му е казала за видеото, но ако не го беше направила, сигурно е имала причина за това.
Изчаках Елизабет точно пред тоалетната. Когато излезе, веднага ме видя в коридора и ми се усмихна. Майката на Гидиън беше красива жена, имаше права черна коса и същите невероятно сини очи като сина си и Айрланд. Сърцето ме заболя само като я видях. Гидиън толкова много ми липсваше. Всеки един час водех битка със себе си да не му се обадя и да се съглася на всяка трошичка, която е готов да ми даде.
— Ева — поздрави ме тя и допря буза до моята. — Кристофър каза, че си тук. Не те познах в първия момент. Изглеждаш толкова различна с тази прическа. Стои ти чудесно.
— Благодаря. Трябва да поговоря с теб. Насаме.
— Така ли? — намръщи се тя. — Случило ли се е нещо? Нещо, свързано с Гидиън?
— Хайде — подканих я аз и я поведох по коридора към аварийния изход.
— За какво става въпрос?
Заговорих едва когато се отдалечихме от тоалетните.
— Спомняш ли си, че когато Гидиън е бил дете, ти е казал, че срещу него е било извършено насилие?
Тя пребледня.
— Разказал ти е за това?
— Не. Но бях свидетел на кошмарите му. На ужасяващите му, грозни, изпълнени с насилие кошмари, в които той се моли за милост. — Говорех тихо, но гласът ми трепереше от гняв. Едва се сдържах да не й посегна, като я гледах как стои срещу мен, едновременно смутена и войнствена. — Било е твое задължение да го защитаваш и подкрепяш!
Тя вирна брадичка.
— Не знаеш…
— Нямаш никаква вина за онова, което се е случило, преди да разбереш — изсъсках в лицето й и останах доволна, когато тя отстъпи назад. — Но всичко, което се е случило, след като ти е казал, е изцяло по твоя вина.
— Майната ти! — изруга тя. — Не знаеш за какво говориш. Как смееш да идваш при мен и да ми говориш подобни неща, когато нямаш никаква представа за какво става въпрос!
— Разбира се, че смея! Синът ти е бил сериозно травмиран от това, което му е било причинено, и фактът, че си отказала да му повярваш, е направил всичко милиони пъти по-зле.