— Мислиш ли, че бих търпяла някой да насилва собственото ми дете? — Лицето й бе почервеняло от гняв, очите й горяха. — Извиках двама отделни педиатри, които да прегледат Гидиън за… травми. Направих всичко, което можеше да се очаква от мен.
— Освен да му повярваш. А като майка е трябвало да направиш точно това.
— Аз съм майка и на Кристофър, а той беше там през цялото време. Кълне се, че не се е случвало нищо. На кого трябваше да вярвам, при положение, че няма доказателства? Никой не можа да открие нищо в подкрепа на твърденията на Гидиън.
— Не е трябвало да ти доказва нищо. Бил е дете! — Цялата се тресях от гнева, който изпитвах. Бях стиснала ръцете си в юмруци, опитвах се да овладея порива да я ударя. Искаше ми се да го направя не само заради това, което бе изгубил Гидиън, а и заради това, което двамата заедно бяхме изгубили. — Независимо от всичко е трябвало да застанеш на негова страна.
— Гидиън беше объркано дете, което ходеше на терапия, за да преодолее загубата на баща си. През цялото време се стремеше да привлече вниманието на всички върху себе си. Нямаш представа какъв беше тогава.
— Знам какъв е сега. Той е пречупен и наранен и смята, че не е достоен да бъде обичан. И ти си спомогнала да стане такъв.
— Върви по дяволите! — изсъска тя, отдалечавайки се.
— Аз вече съм с тях — изкрещях след нея. — Живея в ада! Но и синът ти е там.
През цялата неделя бях Старата Ева.
Трей имаше свободен ден и изведе Кари на обяд и на кино. Радвах се, че отново са заедно, вълнувах се от това, че полагат усилия да изградят връзката си. Кари не беше канил вкъщи никой от останалите си познати, които му бяха звънели, и аз се питах дали не преосмисля приятелствата си. Предполагах, че повечето от тях са от типа „добри познати“ — чудесни за купон, но нищо повече.
Останала сама в апартамента, спах до късно, ядох всякакви боклуци и дори не си направих труда да си съблека пижамата. Затворих се в стаята си и плаках за Гидиън, забила поглед в колажа от снимки, който преди стоеше на бюрото ми в офиса. Липсваше ми тежестта на пръстена, който ми беше подарил, и звукът на гласа му. Липсваше ми докосването на ръцете и устните му и нежно обсебващият начин, по който се грижеше за мен.
В понеделник сутринта излязох от апартамента като Новата Ева. С опушените сенки за очи, розовия гланц за устни и новата прическа на етажи можех да си представям, че съм някой друг през целия ден. Някой, чието сърце не е разбито и не се чувства изгубен.
Видях бентлито веднага щом стъпих на тротоара, но Ангъс не си направи труда да излезе от колата, защото знаеше, че няма да му позволя да ме закара. Озадачаваше ме това, че Гидиън го кара да си губи времето, като се върти около мен, в случай че пожелая да ме закара някъде. Не виждах никакъв смисъл в това, освен ако Гидиън не се чувства виновен. Мразех чувството за вина. Мразех факта, че е оставило отпечатък върху толкова много от хората около мен. Искаше ми се просто да го зарежат и да продължат напред. Така, както се опитвах да направя аз самата.
Сутринта в „Уотърс Фийлд & Лийман“ буквално излетя, защото трябваше да помагам на новия асистент Уил, а и да свърша текущата си работа. Радвах се, че Уил не се притеснява да ме затрупва с въпроси, защото така бях непрекъснато заета и нямах време да броя секундите, минутите и часовете от последната ми среща с Гидиън.
— Изглеждаш чудесно, Ева — каза Марк, когато влязох в кабинета му. — Добре ли си?
— Не съвсем. Но ще се оправя.
Той се наведе напред и подпря лакти на бюрото си.
— Със Стивън се разделихме веднъж, беше около година и половина след началото на връзката ни. Няколко седмици непрекъснато се карахме и решихме, че и за двама ни ще е по-добре, ако сложим край. Беше наистина ужасно — каза той яростно. — Всяка минута беше ад. Истински подвиг беше, че сутрин успявах да се измъкна от леглото, а и той се чувстваше по същия начин. Така че… както и да е… ако имаш нужда от нещо…
— Благодаря ти. Най-доброто, което можеш да направиш в момента за мен, е да ме затрупаш с работа. Иска ми се през цялото време да не мисля за нищо друго, освен за работа.
— Това мога да го уредя.
В обедната почивка двамата с Уил взехме Мегуми и отидохме в една близка пицария. Мегуми разказа последните новини около връзката й с мъжа от онази уредена среща, а Уил ни забавлява с приключенията си с мебелите на ИКЕА, откъдето с приятелката му бяха купили обзавеждане за мансардата, в която се нанесли. Добре че бяха спа процедурите, за да имам и аз за какво да говоря.