— Този уикенд ще ходим до Хемптънс — заяви Мегуми, докато се връщахме към „Кросфайър“. — Бабата и дядото на моя човек имат къща там. Не е ли страхотно?
— Супер е! — отвърнах и минах след нея през въртележката. — Завиждам ти, че поне за малко ще избягаш от жегата.
— Така е.
— Доста по-добре, отколкото да сглобяваш мебели — измърмори Уил, докато влизахме в асансьора с останалите чакащи. — Нямам търпение да приключим с това.
Вратите започнаха да се затварят и в следващия миг се отвориха отново. Гидиън влезе в кабината след нас. Познатата енергия, която обикновено пулсираше между нас, веднага ме обгърна. Усетих присъствието му с цялото си същество. Тръпката премина по гърба ми и пропълзя навсякъде по кожата. Косата на тила ми настръхна.
Мегуми ме погледна и аз поклатих глава. Знаех, че не трябва да го поглеждам. Не можех да съм сигурна, че няма да направя нещо отчаяно или необмислено. Желаех го толкова силно и беше минало толкова много време от последния път, когато бях с него. Преди имах право да го докосвам, да се протегна и да хвана ръката му, да се облегна на рамото му, да заровя пръсти в косата му. Изпитвах ужасна болка от факта, че вече нямам право на нищо от тези неща. Прехапах долната си устна, за да потисна стенанието от агонията да съм толкаво близо до него.
Държах главата си сведена надолу, но усещах погледа на Гидиън. Продължих да разговарям с колегите си. Наложих си да се съсредоточа върху обсъждането на мебелите и компромисите, които човек трябва да прави, когато живее с някого от противоположния пол. Броят на хората в кабината непрекъснато намаляваше, защото асансьорът спираше често и много от тях слизаха на етажите. Всичко в мен несъзнателно се стремеше към мястото, на което стоеше Гидиън. Бях наясно, че той никога не се качва в толкова препълнени асансьори, и подозирах, надявах се и се молех да е постъпил така, само защото е искал да ме види, да бъде с мен, дори и сред тълпа от хора.
Когато стигнахме до двайсетия етаж, поех дълбоко въздух и се приготвих да сляза, ненавиждах тази неизбежна раздяла с единственото нещо на този свят, което ме караше да се чувствам истински жива.
Вратите се отвориха.
— Чакай!
Затворих очи. Спря ме заповедта, изречена с нисък дрезгав глас. Знаех, че трябва да продължа напред, все едно не съм го чула. Знаех, че ако му дам още нещо от себе си, ако му даря дори още само една минута от живота си, това само ще засили болката. Но нима беше възможно да устоя? Никога не съм била в състояние да го направя, когато ставаше въпрос за Гидиън.
Отдръпнах се встрани, за да могат колегите ми да излязат. Уил се намръщи и ме погледна объркано, когато видя, че не продължавам след тях, но Мегуми го дръпна. Вратите се затвориха.
Преместих се в ъгъла на кабината, сърцето ми биеше до пръсване. Гидиън чакаше в противоположния ъгъл и ме гледаше с настойчиво очакване. Докато асансьорът се качваше към последния етаж, усетих как тялото ми започва да реагира на почти осезаемия му копнеж за мен. Гърдите ми се стегнаха и натежаха, вагината ми се овлажни и набъбна от желание. Изпитвах лаком глад за него. Изгаряща необходимост. Дишането ми се учести.
Дори не ме беше докоснал, а аз вече почти стенех от желание.
Асансьорът спря плавно. Гидиън извади ключа от джоба си и го вкара в командното табло, като по този начин спря движението на кабината. След това се приближи до мен.
Деляха ни само няколко сантиметра. Държах главата си надолу, вперила поглед в лъскавите му обувки. Чух дишането му, дълбоко и учестено, също като моето. Усетих едва доловимия мъжествен аромат на кожата му и пулсът ми прескочи.
— Обърни се, Ева.
Познатият властен тон, който толкова обичах, изпрати тръпка по цялото ми тяло. Затворих очи и се обърнах, ахнах, когато се притисна в гърба ми и ме залепи до стената на кабината. Преплете пръсти с моите и вдигна дланите ми на височината на раменете.
— Толкова си красива — прошепна той, заровил устни в косата ми. — Изпитвам болка, когато те гледам.
— Гидиън. Какво правиш?
Усетих как копнежът, който се излъчваше от него, се излива върху мен и ме обгръща цялата. Силното му тяло беше твърдо и горещо и вибрираше от напрежение. Беше възбуден, огромният му член ме притискаше отзад и аз не можах да се въздържа да не се притисна в него. Исках го. Исках го в себе си. Исках да ме изпълни. Да ме допълни и да ме направи цяла. Чувствах се толкова празна без него.