Той вдиша рязко и накъсано. Пръстите му неспокойно се раздвижиха между моите, сякаш искаше да ме докосва другаде, но се въздържаше.
Усетих как пръстенът, който му бях дала, се забива в плътта ми. Обърнах се и изведнъж изтръпнах, когато го видях на пръста му, чувствах се объркана, измъчена.
— Защо? — прошепнах. — Какво искаш от мен? Един оргазъм? Искаш да ме изчукаш ли, Гидиън? Това ли е? Да се изпразниш в мен?
Сви устни, когато чу грубите думи, които хвърлих в лицето му.
— Недей.
— Какво недей? Не искаш да наричам нещата с истинските им имена? — попитах и затворих очи. — Добре. Просто го направи. Но престани да слагаш този пръстен и да се преструваш, че нещата между нас са нещо, което очевидно не са.
— Никога не го свалям. И няма да го сваля. Никога.
Дясната му ръка пусна моята и се плъзна в джоба му. Видях как постави на пръста ми пръстена, който ми беше дал, и вдигна дланта ми към устата си. Целуна я, а след това притисна устни в слепоочието ми — бързо, силно и ядно.
— Чакай — нареди рязко.
И после изчезна. Кабината започна да се спуска надолу. Свих дясната си ръка в юмрук и се отдръпнах от стената, дишайки тежко.
Да чакам. Какво?
18
Когато слязох от асансьора на двайсетия етаж, очите ми бяха сухи, а изражението — решително. Мегуми натисна бутона, за да отвори вратата, и се изправи.
— Наред ли е всичко?
Спрях за миг до бюрото й.
— Нямам ни най-малка представа. Този мъж е пълен откачалник.
Тя вдигна учудено вежди.
— Дръж ме в течение.
— Май ще е по-добре да напиша цял роман — измърморих аз и тръгнах към работното си място, питайки се защо, по дяволите, всички се интересуват толкова от любовния ми живот.
Седнах на бюрото си, оставих чантата в най-долното чекмедже и се обадих на Кари.
— Здрасти — започнах, когато той вдигна, — ако скучаеш…
— Ако? — изсумтя той.
— Спомняш ли си онази папка, която беше напълнил с информация за Гидиън? Можеш ли да ми направиш подобна и за доктор Теранс Лукас?
— Разбира се. Познавам ли го?
— Не. Той е педиатър.
Настъпи кратко мълчание, след което той попита:
— Бременна ли си?
— Не! Господи! Ако бях бременна, щях да имам нужда от гинеколог.
— Пфу! Отдъхнах си. Ще повториш ли отново името.
Казах на Кари всичко необходимо, след това намерих телефонния номер на кабинета на доктор Лукас и си записах час при него.
— Не е необходимо да попълвам формулярите за нови пациенти — обясних на сестрата. — Искам да го помоля само за една бърза консултация.
След това позвъних във „Видал рекърдс“ и оставих съобщение на Кристофър да ми се обади. Когато Марк се върна от обяд, отидох до кабинета му и почуках на отворената врата.
— Здравей. Искам да те помоля утре да дойда един час по-късно на работа. Имам един ангажимент. Мога ли да дойда в десет и да остана до шест?
— Няма никакъв проблем, Ева. Ела в десет, но пак ще си тръгнеш в пет — каза той и ме изгледа внимателно. — Наред ли е всичко?
— Става все по-наред с всеки изминал ден.
— Добре — усмихна се той, — радвам се да го чуя.
Отново се заловихме за работа, но мисълта за Гидиън ми тежеше през цялото време. Непрекъснато поглеждах пръстена и си спомних какво ми бе казал, когато ми го даде за първи път: „Хиксовете съм аз и те държа“.
Да чакам. Него ли? Да чакам да се върне обратно при мен? Защо? Не можех да разбера защо ме отряза по този начин и след това очакваше да го приема обратно. Особено като се има предвид, че и Корин е замесена.
През останалата част от следобеда прехвърлях през ума си събитията от последните няколко седмици, търсейки отговори. Спомнях си разговорите, които бяхме водили с Гидиън, нещата, които беше казал и направил. В края на работния ден излязох от „Кросфайър“, видях бентлито, което ме чакаше отпред, и махнах с ръка на Ангъс, който ми отговори с усмивка. Имах проблеми с шефа му, но самият Ангъс не беше виновен за тях.
Навън беше горещо и задушно. Отбих се до магазина зад ъгъла, за да си купя бутилка студена минерална вода за из път и пликче с минишоколадчета, на които да се насладя след тренировката по крав мага. Когато излязох от магазина, видях, че Ангъс е точно пред вратата, следваше ме като сянка. Завих отново покрай „Кросфайър“, за да тръгна към къщи, и видях Гидиън, който излезе на улицата заедно с Корин. Беше сложил ръката си малко под кръста й и я водеше към елегантен черен мерцедес. Сетих се, че колата е негова. Корин се усмихваше. Неговото изражение беше напълно непроницаемо.