— Малко ми е трудно, бебчо, тъй като не знам какво търся.
— Просто имам някакво предчувствие — заявих и погледнах екрана. — Какво е това?
— Текстът на интервю, което Брет е дал вчера за едно радио във Флорида.
— О?! И защо го четеш?
— Слушах „Златна“, реших да пусна заглавието в търсачката и излезе това. Опитах се да прочета какво пише, но от мястото, където седях, ми беше неудобно.
— Какво пише?
— Питат го дали съществува истинска Ева и той отговаря, че Ева наистина съществува и че двамата отскоро отново са в контакт и се надява този път нещата да потръгнат.
— Какво? Не може да бъде.
— Както виждаш, може — засмя се Кари. — Така че си имаш готов мъж в резерва, ако междувременно Крос не се осъзнае.
— Както и да е — заявих аз и се изправих. — Гладна съм. Ти искаш ли нещо?
— Това, че апетитът ти се връща, е добър знак.
— Всичко се връща — отвърнах аз. — С желание за отмъщение.
На следващата сутрин изчаках Ангъс на тротоара. Той спря пред мен, а портиерът Пол ми отвори задната врата на колата.
— Добро утро, Ангъс — поздравих го аз.
— Добро утро, госпожице Трамел.
Срещна погледа ми в огледалото за обратно виждане и ми се усмихна. Колата тръгна, а аз се наведох между предните седалки.
— Знаеш ли къде живее Корин Жиро?
— Да — отвърна той и ме погледна изненадано.
Облегнах се назад.
— Искам да ме закараш там.
Корин живееше съвсем близо до Гидиън. Бях убедена, че не е съвпадение.
Съобщих името си на рецепцията и трябваше да изчакам цели двайсет минути, преди да получа разрешение да се кача на десетия етаж. Позвъних на апартамента, вратата се отвори и пред мен се появи зачервената и разрошена Корин, облечена в дълъг до земята черен копринен халат. Наистина беше много красива с лъскавата си черна коса и синьо-зелени очи и се движеше с очарователна грациозност, на която се възхищавах. Бях облякла любимата си сива рокля без ръкави и бях доволна, че съм постъпила така. Чувствах се доста недодялана пред нея.
— Ева — възкликна тя задъхано, — каква изненада.
— Извинявай, че ти се натрапвам неканена. Просто искам да ти задам един много бърз въпрос.
— Така ли?
Тя се облегна на рамката, като през цялото време държеше вратата зад себе си притворена.
— Мога ли да вляза? — попитах напрегнато.
— Ами… — поколеба се тя и хвърли поглед през рамо. — По-добре недей.
— Не ме интересува дали има някой при теб и наистина ще ти отнема само минута, обещавам!
— Ева — започна тя и облиза устни, — как да ти го кажа…
Ръцете ми трепереха, стомахът ми се беше свил, а умът ми прожектираше ужасяващи сцени, в които Гидиън стои зад нея гол, ядосан, че сутрешното им чукане е прекъснато от бившето гадже, което не иска да разбере от дума. Познавах го и знаех колко много обича сутрешния секс.
Всъщност — познавах го, точка. Познавах го толкова добре, че си позволих да кажа:
— Стига с тези глупости, Корин.
Очите й се разшириха.
Изкривих устни в презрителна усмивка:
— Гидиън е влюбен в мен. Много добре знам, че не те чука.
Тя бързо дойде на себе си.
— Но не чука и теб. Щях да знам, тъй като прекарва цялото си свободно време с мен.
Чудесно. Щяхме да разговаряме за това в коридора.
— Познавам го. Невинаги го разбирам, но това е друга тема. Знам, че още в самото начало ти е казал, че между вас двамата няма да излезе нищо, защото не би искал да те подведе. Вече те е наранил веднъж, няма да го направи отново.
— Това, което казваш, е много интересно. Той знае ли, че си тук?
— Не, но ти ще му кажеш. Няма проблем. Искам само да знам какво правеше онзи ден в „Кросфайър“, когато изглеждаше така, сякаш току-що са те изчукали, както изглеждаш и сега.
Усмивката й беше остра като бръснач.
— Какво си мислиш, че съм правила?
— Не си била с Гидиън — заявих решително и вътрешно в себе си се молех да не изглеждам като пълен идиот. — Видя ме, нали? От фоайето си имала чудесна гледка към другата страна на улицата и си ме видяла да идвам. По време на вечерята в „Уолдорф“ Гидиън ти е казал, че съм ревнива. Изчука ли някого от другите фирми в обедната му почивка, или сама се приведе в този вид, преди да излезеш на тротоара?