— Стой далече от нея — каза той с дрезгав глас.
Лукас се усмихна злобно:
— Тя сама дойде при мен.
Усмивката, с която Гидиън му отговори, ме накара да потръпна:
— Съветвам те, ако я видиш, че идва, веднага да хукваш в обратна посока.
— Странно. Точно същият съвет й дадох аз за теб.
Вдигнах ръка и показах среден пръст на добрия чичо доктор.
Гидиън изсумтя, хвана ме за ръката и ме дръпна надолу по коридора.
— Какво ти става, че непрекъснато показваш среден пръст на хората?
— Защо? Това си е класика.
— Не можете да нахлувате тук както ви дойде! — скара ни се жената от рецепцията, когато минавахме покрай нея.
Гидиън я погледна.
— Отменете повикването до охраната. Тръгваме си.
Излязохме от коридора.
— Ангъс ли ме издаде? — измърморих аз, опитвайки се да освободя ръката си.
— Не. Престани да се гърчиш. Всички коли имат джипиес.
— Ти си абсолютно побъркан. Знаеш ли го?
Той натисна бутона на асансьора и ме изгледа ядосано.
— Така ли? А ти? Развихрила си се навсякъде? Майка ми. Корин. Проклетият Лукас. Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Ева?
— Не е твоя работа — отвърнах и вирнах брадичка. — Скъсахме, не помниш ли?
Той стисна зъби. Стоеше в своя костюм, изглеждаше така цивилизован и изискан, а излъчваше трескавата енергия на истински дивак. Контрастът между това, което виждах, когато погледнех към него, и това, което чувствах, възбуждаше копнежа ми. Обожавах факта, че бях притежавала мъжа под костюма. Всеки вкусен и неукротим сантиметър от него.
Асансьорът дойде и се качихме в кабината. Кипях от трудно потискано вълнение. Беше тръгнал след мен. Тази мисъл ме възбуждаше до крайност. Гидиън вкара ключа в таблото на асансьора и аз изпъшках:
— Има ли нещо в Ню Йорк, което да не притежаваш?
В следващия миг той се нахвърли върху мен, сграбчи с една ръка косата ми, а с другата дупето ми и започна яростно да ме целува. Не губеше време, пусна език между устните ми и го вкара дълбоко в устата ми.
Изстенах, прегърнах го през кръста и се повдигнах на пръсти, за да достигне по-навътре в мен. Зъбите му се забиха в долната ми устна с болезнена сила.
— Мислиш, че само с няколко думи можеш да сложиш край? Между нас няма край, Ева.
Допря гърба ми плътно в кабината. Бях притисната до стената от сто и деветдесет сантиметровото тяло на възбуден до крайна степен мъжкар.
— Липсваше ми — прошепнах аз, хванах го за задника и се притиснах по-плътно до него.
— Ангелче — изпъшка Гидиън.
Целуваше ме — дълбоки, безсрамно отчаяни целувки, които накараха краката ми да се подкосят.
— Какво правиш? — прошепна задъхано той. — Защо обикаляш насам-натам и създаваш неприятности?
— Имам много свободно време — отвърнах, не по-малко задъхана от него, — откакто зарязах тъпото си гадже.
Той изръмжа, гореше от страст, ръката му стискаше косата ми толкова силно, че ми причиняваше болка.
— Не можеш да оправиш всичко с една целувка или пък с чукане, Гидиън. Не и този път.
Беше толкова трудно да го пусна. Беше почти невъзможно след седмиците, в които правото и възможността да го докосвам ми бяха отнети. Имах нужда от него. Той притисна чело до моето.
— Трябва да ми имаш доверие.
Сложих длани на гърдите му и го бутнах назад. Остави ме да го направя, погледът му беше съсредоточен върху лицето ми.
— Не мога да ти имам доверие, когато отказваш да разговаряш с мен.
Протегнах се, извадих ключа от таблото и му го подадох. Кабината започна да се спуска.
— Накара ме да мина през ада. Нарочно. Накара ме да страдам. И не се вижда края на това мъчение. Не знам какво, по дяволите, правиш, шампионе, но тази тъпа игра на доктор Джекил и мистър Хайд никак не ми допада.
Ръката му се плъзна в джоба, движенията му бяха спокойни и отмерени. Държеше се така, когато беше най-опасен.
— Ти си напълно неуправляема.
— Да, когато съм облечена. Свиквай с това.
Вратите на кабината се отвориха и аз излязох. Той постави ръка в основата на гърба ми и по тялото ми премина тръпка. Този невинен жест през пластовете дрехи ме възбуждаше още от самото начало.
— Ако те видя още веднъж да слагаш ръката си така върху Корин, ще ти счупя пръстите.