— Знаеш, че не искам друга — прошепна той. — Не мога. Обсебен съм от желанието да имам теб.
И бентлито и мерцедесът чакаха пред сградата. Докато съм била вътре, небето беше потъмняло, сякаш се въсеше заедно с мъжа до мен. Въздухът тежеше от напрегнато очакване, първи признак на задаваща се лятна буря. Спрях под навеса на входа и погледнах към Гидиън.
— Накарай ги да пътуват заедно. Ние с теб трябва да поговорим.
— Такъв беше и моят план.
Ангъс допря ръка до ръба на фуражката си и седна зад волана. Другият шофьор се приближи до Гидиън и му подаде ключовете от колата.
— Госпожице Трамел — обърна се той към мен вместо поздрав.
— Ева, това е Раул.
— Срещали сме се и преди — отбелязах. — Предаде ли съобщението, което ти бях дала миналия път?
Пръстите на Гидиън потръпнаха на гърба ми.
— Предаде го.
— Благодаря ти, Раул — казах с широка усмивка.
Раул отиде до бентлито и седна на предната седалка, а ние с Гидиън се приближихме към мерцедеса и той ми отвори вратата. Изпитах известно вълнение, когато той седна зад волана и намести седалката, за да направи достатъчно място за дългите си крака. Запали мотора и се вля в трафика, умело и самоуверено управлявайки мощната машина из лудницата на нюйоркските улици.
— Започвам да те желая, когато те наблюдавам как шофираш — казах и забелязах как ръката му стисна волана по-силно.
— Господи! — въздъхна той и ми хвърли един поглед. — За теб превозните средства са фетиш.
— За мен фетиш е Гидиън — прошепнах аз. — Минаха няколко седмици.
— Мразя всяка секунда от тях. Това е истинско мъчение, Ева. Не мога да се съсредоточа. Не мога да спя. Изпускам нервите си и по най-дребния повод. Без теб живея в ад.
Не исках да страда, но щях да излъжа, ако не признаех, че моята собствена мъка ставаше по-поносима, когато знаех, че му липсвам не по-малко, отколкото той на мен. Извърнах се на седалката и го погледнах.
— Защо ни причиняваш това?
— Отвори ми се възможност, от която се възползвах — отговори той през стиснати зъби. — Раздялата ни е цената, която трябваше да платя. Няма да е вечна. Само трябва да проявиш малко търпение.
Поклатих глава.
— Не, Гидиън. Не мога. Не издържам повече.
— Не можеш да ме напуснеш. Няма да ти го позволя.
— Аз вече те напуснах. Не го ли разбираш? Живея собствения си живот и ти не присъстваш в него.
— Присъствам по всички начини, които са възможни в момента.
— Как, като караш Ангъс да ме следи ли? Хайде, стига. Това не е връзка — заявих аз и облегнах буза на седалката. — Поне не такава, каквато аз искам.
— Ева — въздъхна той дълбоко, — мълчанието ми е по-малката от двете злини. Страхувам се, че ще те прогоня, независимо дали ще ти обясня какво става, или не, но обяснението крие повече рискове. Мислиш, че искаш да знаеш всичко, но ако ти го кажа, ще съжаляваш. Довери ми се, когато ти казвам, че има някои страни от мен, които е по-добре да не познаваш.
— Трябва да ми дадеш нещо, на което да се осланям — казах и поставих ръка върху бедрото му, усетих как в отговор мускулът му се стегна и след това потръпна. — В момента нямам нищо. Празна съм.
Той постави ръката си върху моята.
— Ти ми вярваш. Въпреки всички доказателства за противното, ти вярваш на онова, което знаеш за мен. Това е огромна стъпка за теб, Ева. За двама ни. За нас, точка.
— Няма нас.
— Престани да го казваш.
— Искаше сляпото ми доверие и го получи, това е всичко, което мога да ти дам. Ти сподели с мен съвсем малка част от себе си и аз бях съгласна да живея с това, защото имах теб. А сега не.
— Още ме имаш — възрази той.
— Не и по начина, от който имам нужда — неловко свих рамене. — Даваше ми тялото си и аз жадно го приемах, защото това бе единственият начин, по който се разкриваше пред мен. Сега нямам и това. И когато се огледам, виждам, че единственото, което имам, са обещания. Не ми е достатъчно. Когато те няма, оставам само с купчина тайни, които не искаш да разкриеш пред мен.
Той впери поглед напред, изражението му бе непроницаемо. Издърпах ръката си от неговата и се извърнах на другата страна, застанах с гръб към него и се загледах през прозореца в гъмжащите улици.
— Ако те загубя, Ева — започна той дрезгаво, — няма да ми остане нищо. Всичко, което направих, е в името на това, да не те загубя.