— Това не ми е достатъчно — казах и опрях чело в стъклото на колата. — Ако не мога да имам тялото ти, трябва да имам поне достъп до същността ти, а ти никога не ме допусна там.
Пътувахме мълчаливо, пълзяхме едва-едва в натоварения сутрешен трафик. Една голяма капка дъжд се удари в стъклото, после още една.
— След като баща ми почина — започна той тихо, — ми беше много трудно да приема настъпилите промени. Спомням си, че хората го обичаха, приятно им беше да са в компанията му. Нали правеше всички богати?! И след това светът изведнъж се обърна с главата надолу и всички започнаха да го мразят. Майка ми, която до този момент винаги бе толкова щастлива, започна да плаче непрекъснато. С баща ми се караха всеки ден. Това е най-живият ми спомен от онези дни — непрекъснатите крясъци и викове.
Обърнах се към него, вперих поглед в каменния му профил, но не казах нищо, страхувах се да не разваля момента.
— Тя се омъжи повторно веднага след смъртта на баща ми. Преместихме се да живеем извън града. Тя забременя. Никога не знаех кога ще попадна на поредния човек, загубил парите си заради баща ми, а и останалите деца много ме тормозеха заради това. Родителите им също. Учителите. Беше голяма новина. И до ден-днешен хората говорят за баща ми и за това, което е направил. Бях толкова ядосан. На всички наоколо. Непрекъснато изпадах в пристъпи. Чупех предмети. — Той спря на един светофар, дишаше тежко. — Когато Кристофър се роди, положението стана още по-лошо. Щом навърши пет, започна да ме имитира, изпадаше в пристъпи по време на вечеря и блъскаше чиниите от масата на земята. По това време майка ми беше бременна с Айрланд и двамата с Видал решиха, че е време да започна терапия.
Сълзите се затъркаляха по бузите ми, когато си представих какво дете е бил — уплашено, наранено, злощастно убедено, че няма място в новия живот на майка си.
— Те идваха в къщата ни — психотерапевтката и докторантът, когото тя обучаваше. В началото всичко вървеше добре. И двамата бяха мили, привлекателни, търпеливи. Но скоро психотерапевтката започна да прекарва по-голямата част от времето с майка ми, която караше трудна бременност, а освен това имаше две малки момчета, които изобщо не се поддаваха на контрол. Все по-често ме оставяха насаме с докторанта.
Гидиън отби колата и спря. Стискаше волана толкова силно, че кокалчетата на ръцете му бяха побелели, опитваше се да преглътне, но явно му беше трудно. Ритмичното трополене на дъжда по стъклото отслабна, остави ни сами с болезнените истории от живота ни.
— Не е необходимо да разказваш повече — прошепнах аз, разкопчах колана и се протегнах към него.
Докоснах лицето му, пръстите ми бяха мокри от собствените ми сълзи. Ноздрите му потръпнаха от рязко поетия въздух.
— Караше ме да свършвам. Никога не спираше, преди да свърша, за да може да каже, че ми харесва.
Събух обувките си, дръпнах ръката му от волана, за да мога да седна в скута му с лице към него и да го прегърна. Притисна ме до себе си толкова силно, че ме заболя, но не се оплаках. Намирахме се на ужасно оживена улица, от едната ни страна се движеше непрекъснат поток от коли, а от другата се блъскаха пешеходци, но нито един от двама ни не им обръщаше внимание. Той се тресеше силно, сякаш неконтролируемо ридаеше, но не издаваше звук и очите му бяха сухи.
Небето плачеше вместо него. Дъждът плющеше и блъскаше ядно по стъклото, а от асфалта се вдигаше пара.
Обгърнах главата му с ръце и допрях мокрото си лице до неговото.
— Спокойно, миличък. Разбирам те. Знам как злорадстват след това. Познавам срама, объркването и вината, които изпитваш. Не си виновен ти. Не си го искал. Не си се наслаждавал.
— В началото го оставях да ме опипва — прошепна той. — Казваше, че всичко било заради възрастта ми… заради хормоните. Трябвало да мастурбирам, за да съм по-спокоен. За да не изпитвам яд през цялото време. Започна да ме опипва, като ми казваше, че ще ми покаже как да го правя. Че не го правя както трябва…
— Гидиън, недей.
Отдръпнах се назад и го погледнах, представих си как са се развили нещата след това, всичко, което е било казано и направено, за да изглежда така, че Гидиън е бил инициатор на собственото си изнасилване.
— Ти си бил само едно дете в ръцете на възрастен, който много добре е знаел как да те манипулира. Те винаги искат да ни изкарат виновни, за да спасят самите себе си от отговорността за престъпленията, които са извършили, но това не е вярно. — Очите му бяха огромни и тъмни, лицето му — съвсем бледо. Докоснах устни до неговите, вкусвайки сълзите си. — Обичам те. И ти вярвам. И нищо от това, което се е случило, не е било по твоя вина.