Стиснах здраво кърпата между пръстите си. Господи…
Шумът от телата, които падаха върху постелките, инструкциите, които треньорите даваха, победоносните викове на трениращите — всичко това се сля в едно и не чувах нищо друго, освен бръмченето в ушите си. Пред мен се случваха толкова много неща, а съзнанието ми отказваше да ги възприеме. Имах чувството, че се отдръпвам назад и попадам в безкраен тунел, а действителността се отдалечава все повече, докато накрая се превръща в малка черна точка.
Грейвс отвори бутилката си с вода, отпи от нея и избърса устни с опакото на ръката си.
— Трябва да си призная, че идеята за партито доста ме затрудни. Как може човек да разбие подобно алиби? Наложи се три пъти да ходя в хотела, докато най-накрая разбрах, че през онази нощ в кухнята е избухнал пожар. Нищо сериозно, но целият хотел е бил евакуиран за около час. Всички гости са били изкарани на тротоара. Крос непрекъснато е влизал и излизал в хотела, държал се е точно така, както би могло да се очаква от един собственик при подобни обстоятелства. Говорих с половин дузина хора от персонала, които са го видели и са разговаряли с него по това време, но никой не можеше да посочи точен час. Всички бяха на мнение, че е царял хаос. Кой би следил какво прави някой в цялата тази бъркотия?
Усетих, че клатя глава, като че ли въпросът й е насочен към мен. Тя изпъна рамене.
— Измерих времето, необходимо да се измине разстоянието от служебния вход, където Крос е бил забелязан да разговаря с пожарникарите, до хотела на Баркър на няколко пресечки от мястото. Необходими са петнайсет минути в едната посока. Баркър е умрял от един-единствен удар с нож в гърдите. Улучен е право в сърцето. Такъв удар не би отнел повече от минута. Няма рани, по които може да се съди, че се е защитавал, а трупът е бил намерен точно до вратата. Какво предполагам ли? Отворил е вратата на Крос и всичко е свършило за по-малко от секунда. И само си помислете… този хотел е бил собственост на дъщерна фирма на „Крос индъстрис“. А охранителните камери не са работили в момента, защото в хотела от няколко месеца се извършва преустройство.
— Съвпадение — обадих се дрезгаво.
Сърцето ми биеше до пръсване. Някаква далечна част от съзнанието ми регистрира факта, че на няколко метра от мен има десетки хора, чийто живот продължава да тече, без да имат ни най-малка представа, че друго човешко същество в залата преживява събитие с катастрофални размери.
— Да, разбира се. Защо не?
Грейвс сви рамене, но очите й я издадоха. Знаеше. Не можеше да го докаже, но го знаеше.
— Ето как стоят нещата, мога да продължа да се ровя и да си губя времето с този случай, докато на бюрото ме чакат други. Но какъв е смисълът? Крос не е опасен за обществото. Моят партньор би казал, че човек никога не трябва да взема закона в ръцете си, и като цяло съм напълно съгласна с него. Но Нейтън Баркър възнамеряваше да ви убие. Може би не още следващата седмица. Може би не и следващата година. Но някой ден непременно щеше да го направи. — Тя се изправи, изтупа анцуга си, взе си бутилката с вода и кърпата, без да обръща внимание на неконтролируемото ми ридание.
Гидиън… Притиснах кърпата до очите си, завладяна от емоции.
— Изгорих записките си — продължи тя. — Партньорът ми се съгласи, че сме стигнали до задънена улица. На никого не му пука, че Нейтън Баркър вече не диша от въздуха ни. Дори собственият му баща заяви, че за него синът му е умрял преди години.
Вдигнах поглед към нея, премигах, за да прочистя мъглата от сълзи.
— Не знам какво да кажа.
— Вие скъсахте с него в неделята, след като прекъснахме вечерята ви, нали така?
Аз кимнах и тя кимна след мен.
— Тогава той беше в полицейския участък и даваше показания. Излезе от стаята, но аз продължих да го наблюдавам през прозореца на вратата. Подобна болка съм виждала само по лицата на хора, на които съобщавам за смъртта на техен роднина. Честно казано, това е причината да ви разкажа всичко това — за да можете да се върнете при него.