Выбрать главу

— Кросфайър — прошепна ми той, припомняйки ми кодовата ни дума за сигурност.

Изстенах, когато вагината ми се разтресе от оргазма, мускулите ми се стягаха и ненаситно притискаха члена му.

— Усещаш ли това? — Езикът на Гидиън се плъзна по ухото ми, дишаше тежко и бързо. — Стиснала си ме и за гърлото, и за топките. Къде е дистанцията, ангелче?

В следващите три часа дистанция не съществуваше.

* * *

Управителката на хотела отвори вратите на апартамента и Кари подсвирна дълго и тихо.

— Мамка му! — възкликна той, хвана ме за лакътя и ме побутна навътре. — Погледни колко е огромно това нещо. Можеш да правиш цигански колела вътре.

Беше прав, но се налагаше да изчакам до следващата сутрин, ако исках да докажа думите му на практика. Краката ми все още трепереха от приемането ми в клуба на щастливците, правили секс в самолет.

Точно пред нас се разкриваше невероятна нощна панорама на главната улица във Вегас. И двете външни стени на апартамента бяха с прозорци от пода до тавана, а в ъгъла между тях беше поставено пиано.

— Защо в скъпарските апартаменти на казината винаги слагат пиано? — зачуди се Кари, вдигна капка и набързо изсвири няколко такта.

Свих рамене и погледнах към управителката, но тя беше изчезнала, високите й токчета се движеха безшумно по дебелия бял килим. Апартаментът беше обзаведен в стил, който наричах „холивудски шик от петдесетте“. Двойната камина беше облицована с груб сив камък и украсена с особено произведение на изкуството, което приличаше на тас от кола с огромни спици, излизащи от центъра. Диваните бяха синьо-зелени и с дървени крачета, тънки като токчетата на управителката. Цялата атмосфера имаше някакъв ретро привкус, който правеше обстановката едновременно бляскава и уютна.

Беше прекалено. Бях очаквала луксозна стая, но не и президентския апартамент. Точно щях да го откажа, когато Кари ме възнагради с широка усмивка и високо вдигнати нагоре палци. Нямах сили да го лиша от това удоволствие, затова се предадох, надявайки се, че не лишаваме Гидиън от по-печеливша резервация.

— Все още ли искаш чийзбургер? — попитах аз и се протегнах към менюто, оставено на масата до дивана.

— Да. И една бира. По-добре две.

Кари последва управителката в спалнята, която се намираше вляво от хола, а аз вдигнах слушалката на старомодния телефон с шайба, за да поръчам вечеря.

Тридесет минути по-късно вече бях взела бърз душ, бях облякла пижамата си и ядях паста с пиле, седнала със скръстени крака на пода. Кари се беше разположил от другата страна на ниската масичка, гледаше ме щастливо и похапваше от чийзбургера.

— Никога не ядеш толкова много въглехидрати късно вечерта — отбеляза той, докато отхапваше от сандвича.

— Цикълът ми идва.

— Сигурен съм, че и гимнастика по пътя насам е помогнала.

Присвих очи.

— Ти пък откъде знаеш? Беше заспал.

— Разсъждавам логично, бебчо. Беше ядосана, когато заспах. А когато се събудих, изглеждаше така, сякаш си пушила трева.

— А Гидиън как изглеждаше?

— Както обикновено — непроницаем и дяволски секси.

Забих вилицата си в пастата.

— Не е честно!

— На кого му пука? — отвърна той и направи жест, който обхвана всичко наоколо. — Погледни как ни е уредил.

— Нямам нужда от някой чичко-паричко, Кари.

Той замислено дъвчеше един пържен картоф.

— А замисляла ли си се от какво имаш нужда? Той ти дава времето си, страхотното си тяло и достъп до всичко, което притежава. Не е чак толкова лошо.

— Така е — съгласих се аз, завъртайки вилицата.

От браковете на майка ми с богати и властни мъже знаех, че най-важното нещо е да ти отделят време, защото за тях то без съмнение е най-ценното притежание.

— Не е лошо. Просто не е достатъчно.

* * *

— Ето това се казва живот — заяви Кари, докато се излежаваше като бог на един шезлонг до басейна.

Носеше зелени шорти, големи слънчеви очила и предизвикваше необичайни тълпи жени от нашата страна на басейна.

— Единственото, което ми липсва, е едно мохито. Трябва да има алкохол, за да празнуваме.

Усмихнах се. Лежах на шезлонга до него и се припичах на слънце, наслаждавайки се на сухата горещина и случайните пръски вода от басейна. За Кари празнуването беше навик, който винаги съм смятала за особено очарователен.