О, господи…
— Не съм сигурна. Може би, преди да се родя — отговорих аз и отпих голяма глътка от бирата. — Нямам никакво намерение да ги събирам заедно.
— Да пием за добрите намерения — предложи той и двамата чукнахме бутилките си една в друга. — И като говорим за това, трябва да ти призная, че си мислех дали да не изчукам една мацка, с която се запознах край басейна, но вместо това се качих при теб. Реших, че и двамата ще стоим на сухо днес и просто ще прекараме времето си заедно.
— Поласкана съм — отвърнах сухо аз. — Точно се канех отново да сляза долу.
— Прекалено топло е. Това слънце е направо брутално.
— А аз си мислех, че и в Ню Йорк слънцето е същото.
— Умница — каза той, а зелените му очи закачливо проблеснаха. — Хайде да се махаме оттук и да отидем да обядваме някъде. Аз черпя.
— Чудесно. Но не мога да гарантирам, че Шийла няма да реши да се помъкне подире ни.
— Майната й и на нея, и на шефа й. Защо богатите страдат от манията да контролират всичко около себе си?
— Защото стават богати благодарение на това, че контролират всичко.
— Както и да е. Аз предпочитам нашия си вид лудост, поне не вредим на никого, освен на себе си. — Кари скръсти ръце на гърдите си и се облегна на барплота. — Смяташ ли да се примириш с това?
— Зависи.
— От какво?
Ухилих се и тръгнах към спалнята си.
— Обличай се. Ще ти разкажа, докато обядваме.
6
Едва бях успяла да събера багажа за пътуването ни обратно към къщи, когато чух гласа на Гидиън от хола. Звук, който по никакъв начин не бих могла да сбъркам. Веднага усетих прилив на адреналин. Гидиън все още не беше казал нищо за това, което бях направила, въпреки че бяхме разговаряли предишната вечер, след като с Кари се върнахме от обиколката по клубовете, и още веднъж тази сутрин, след като се събудих.
Фактът, че се прави, че не е забелязал нищо, ми действаше на нервите. За момент дори се бях запитала дали Кланси е успял да изпълни това, за което го бях помолила, но след като му се обадих, за да проверя, той ме увери, че всичко върви по план.
Запътих се боса към отворената врата на спалнята и точно в този момент видях, че Кари излиза от апартамента. Гидиън стоеше сам в малкото фоайе, вперил безизразен поглед в мен, като че ли очакваше да се появя всеки момент. Беше облечен в широки дънки и черна фланелка и очите ми започнаха да парят при мисълта колко много ми е липсвал.
— Здравей, ангелче!
Започнах нервно да подръпвам черния си клин.
— Здрасти, шампионе!
Красивите му изрязани устни се свиха за момент.
— Има ли някакъв подтекст в това мило обръщение?
— Ами… ти си шампион във всичко, което правиш. Освен това такъв е прякорът на един измислен герой, по когото си падам. Понякога ми напомняш за него.
— Не ми харесва да си падаш по когото и да е, освен по мен, независимо дали е измислен, или не.
— Ще го преживееш.
Той поклати глава и тръгна към мен.
— Сигурно трябва да преживея и онзи сумист, когото беше изпратила да ме следи.
Прехапах бузата си, за да не се разсмея. Не бях предявила никакви изисквания към външността, когато помолих Кланси да уреди някой от района на Финикс да охранява Гидиън така, както Шийла охраняваше мен. Бях помолила само да е мъж и бях дала относително кратък списък с инструкции кога да се намесва.
— Къде отиде Кари?
— Долу. Уредих му малък кредит, за да поиграе в казиното.
— Няма ли да тръгваме веднага?
Той бавно скъси разстоянието между нас. Имаше нещо заплашително в начина, по който се придвижваше към мен. Усещаше се в стойката и блясъка в очите му. Щях да се разтревожа, ако чувствената му походка не беше толкова очевидно сексуална.
— Цикълът ти дойде ли?
Кимнах.
— Тогава просто ще трябва да свърша в устата ти.
Вдигнах вежда.
— Така ли?
— О, да — отвърна той и изви устни. — Не се тревожи, ангелче. Първо ще се погрижа за теб.
Спусна се към мен, сграбчи ме и двамата заедно влетяхме в спалнята и се приземихме на леглото. Устните му се залепиха за моите, заглушавайки изненадания ми възглас. Бях буквално пометена от страстта му и от любимото усещане как тежестта му ме притиска към матрака. Миришеше толкова хубаво. Кожата му беше толкова топла.