— Липсваше ми — каза той нежно и притисна устни до челото ми. — Ужасно много. И не само заради това.
— Знам.
Имахме нужда от това — от физическата близост, от безумното докосване, от достигането до оргазъм, за да освободим част от дивите неконтролируеми емоции, които изпитвахме, когато бяхме заедно.
— Баща ми идва на гости следващата седмица.
За миг остана неподвижен. После повдигна глава и ме погледна накриво.
— И трябваше ли да ми го кажеш, докато пишката ми е гола?
— Хванах те без гащи, а? — засмях се аз.
— Така е, по дяволите — отвърна той, притисна устни до челото ми, обърна се по гръб и оправи дрехите си. — Имаш ли идея какво да направим за първата ни среща? Вечеря навън или вкъщи? У вас или у нас?
— Ще сготвя вкъщи.
Протегнах се, след това изпънах измачканата си блуза.
Той кимна, но настроението му се промени. Задоволеният ми благодарен любовник отпреди няколко минути бе заменен от мрачния мъж, когото напоследък виждах все по-често.
— Може би предпочиташ нещо друго? — попитах аз.
— Не. Планът е добър и аз бих ти предложил същото. У вас той ще се чувства по-удобно.
— А ти?
— Аз също. — Подпря глава на една ръка, погледна ме и отметна косата от слепоочието ми. — Предпочитам да не завирам парите си в лицето му, ако можем да го избегнем.
Поех дълбоко въздух.
— Не бях помислила за това. Просто реших, че ще се чувствам по-удобно, ако обърна собствената си кухня с главата надолу, а не твоята. Но имаш право. Всичко ще е наред, Гидиън. След като види как се отнасяш с мен, баща ми няма да има нищо против връзката ни.
— Интересува ме какво мисли той само дотолкова, доколкото това може да промени твоето отношение към мен. Ако той не ме хареса и това промени нещо между нас…
— Ти си единственият, който може да промени нещата между нас.
Той кимна отсечено, но това не ме направи по-спокойна за чувствата му. Много мъже се притесняват от срещата с родителите на гаджето си, но Гидиън не беше като повечето мъже. Той не се смущаваше. В повечето случаи. Исках двамата с баща ми да се държат спокойно и естествено един с друг, а не да са напрегнати и прикрити.
— Свърши ли си работата във Финикс? — промених темата.
— Да. Една от ръководителките на проекта беше забелязала несъответствия в счетоводните документи и се оказа напълно права, като ме накара да се разровя по-дълбоко. Злоупотребата със средства не е нещо, което бих могъл да приема.
Премигнах смутено, сетих са за бащата на Гидиън, който беше заграбил милиони от различни инвеститори и след това се бе самоубил.
— Какъв е този проект?
— Курортен комплекс с игрище за голф.
— Нощни заведения, курортни комплекси, луксозни стоки, водка, казина… и верига от фитнес салони, за да се поддържа добра форма за живота в лукс, така ли?
Бях проверила сайта на „Крос индъстрис“ и знаех, че освен това Гидиън притежава още компании за разработка на софтуер и компютърни игри и разрастваща се социална мрежа за юпита.
— Ти си бог на много и най-различни удоволствия.
— Бог на удоволствията ли? — попита той и очите му весело се засмяха. — Цялата ми енергия е отдадена на това да боготворя теб.
— Как забогатя толкова много? — изтърсих аз, без да се замисля, подтикната от намека на Кари за това как Гидиън е успял да събере такова богатство на толкова крехка възраст.
— Хората обичат да се забавляват и си плащат за това.
— Нямах това предвид. Как изобщо постави началото на „Крос индъстрис“? Откъде взе началния капитал?
Очите му заблестяха.
— Ти откъде мислиш, че съм го взел?
— Нямам никаква представа — отговорих честно.
— Блекджек.
Премигнах.
— Спечелил си парите на хазарт? Шегуваш ли се?
— Не. — Той се засмя и ме притисна по-плътно до себе си.
Не можех да си представя Гидиън като комарджия. Благодарение на предния съпруг на майка ми разбрах, че комарът може да се превърне в много ужасна и коварна болест, която води до пълна загуба на контрол. Не можех да си представя, че човек като Гидиън, за когото е толкова важно да упражнява контрол, може да бъде привлечен от нещо, което зависи от шанс и късмет.
В този момент ме озари:
— Ти броиш карти.
— Да, когато играех — съгласи се той. — Но вече не играя. А и договорите, които сключвах на игралната маса, бяха толкова важни, колкото и парите, които спечелих.