За момент ми беше трудно да възприема тази информация, след това реших да не задълбавам повече по темата.
— Напомни ми никога да не играя карти с теб.
— Покер със събличане би бил много забавен.
— За теб сигурно.
Той протегна ръка и стисна дупето ми.
— За теб също. Знаеш как реагирам, когато си гола.
Хвърлих многозначителен поглед към напълно облеченото си тяло.
— А също и когато не съм гола.
Гидиън се усмихна ослепително, в усмивката му нямаше и следа от извинение.
— Все още ли залагаш?
— Да, всеки ден. Но само в бизнеса и с теб.
— С мен? Искаш да кажеш с връзката ни?
Погледна ме, а в очите му имаше толкова много нежност, че гърлото ми се присви болезнено.
— Ти си най-големият риск, който някога съм поемал — каза той и леко допря устни до моите. — И най-голямата ми награда.
Когато в понеделник отидох на работа, имах чувството, че нещата най-после са се върнали към нормалния си ритъм отпреди Корин. Двамата с Гидиън се опитвахме да се нагодим към цикъла ми, който никога не бе стоял като проблем при досегашните ни връзки с други. В нашите отношения обаче беше трудно, защото сексът беше начин той да ми покаже как се чувства. Чрез тялото си Гидиън изразяваше това, което не можеше да изрази с думи, а чрез страстта си към него аз доказвах, че вярвам в нас — нещо, от което той се нуждаеше, за да се чувства свързан с мен.
Можех да му повтарям, че го обичам, отново и отново, и знам със сигурност, че тези думи му въздействаха, но за да им повярва докрай, той имаше нужда да почувства, че му отдавам изцяло тялото си — израз на доверие, който означаваше много предвид миналото ми, и той го знаеше.
Както беше споделил веднъж, през годините много жени му бяха казвали „Обичам те“, но без да влагат искреност, доверие и честност в това, и той така и не им беше вярвал никога. Тези две думи не означаваха почти нищо за него и затова отказваше да ми ги каже. Опитвах се да не му показвам, че този факт ме наранява. Приемах, че е компромис, който трябва да направя, ако искам да останем заедно.
— Добро утро, Ева.
Вдигнах поглед от бюрото и видях, че Марк е застанал до вратата. На лицето му грееше типичната леко крива усмивка, с която печелеше всички.
— Здрасти! Готова съм да започваме веднага щом кажеш.
— Първо кафето. Ти искаш ли още едно?
Взех празната чаша от бюрото и станах.
— Естествено!
Двамата се отправихме към стаята за почивка.
— Май си хванала тен — отбеляза Марк и ме огледа.
— Да, през уикенда се попекох на слънце. Беше много приятно да помързелувам и да не правя нищо. Всъщност това май е любимото ми нещо за правене.
— Направо ти завиждам. Стивън не може да стои дълго на едно място. Все иска да ме влачи някъде да правим нещо.
— Моят съквартирант е същият. Направо е изтощително да се тътриш подире му.
— О, да не забравя — каза той и с жест ме покани да вляза преди него. — Шона иска да й се обадиш. Има билети за концерта на някаква нова рок група. Сигурно ще те пита дали искаш да отидеш с нея.
Сетих се за привлекателната червенокоса келнерка, с която се бях запознала миналата седмица. Тя беше сестра на Стивън, а Стивън — дългогодишният партньор на Марк. Двамата се бяха запознали в колежа и все още бяха заедно. Много харесвах Стивън. Затова бях сигурна, че ще харесам и Шона.
— Би ли имал нещо против, ако й се обадя? — Трябваше да попитам, защото в крайна сметка тя се явяваше роднина на Марк, а Марк ми беше шеф.
— Разбира се. Не се притеснявай, няма да е странно.
— Чудесно — усмихнах се с надеждата, че ще се сдобия с още една приятелка в Ню Йорк. — Благодаря ти.
— Благодари ми с едно кафе — заяви той, извади една чаша от шкафа и ми я подаде. — Не знам как го правиш, но винаги има по-добър вкус от моето.
Погледнах го с усмивка.
— Обикновено това е реплика на баща ми.
— Явно е вярно.
— Явно е типичен мъжки начин за измъкване — не му останах длъжна аз. — Кой прави кафето у вас — ти или Стивън?
— Никой — засмя се той, — на ъгъла има „Старбакс“.
— Сигурна съм, че това също е начин да се измъкнеш, но все още не съм погълнала достатъчно кофеин, за да измисля точно какъв — измърморих, докато му подавах чашата. — Което вероятно означава, че не е добра идея да споделям какво ми хрумна току-що.