— Казвай. Ако наистина не става, ще мога да ти го натяквам цял живот.
— О, много ти благодаря — засмях се аз, стискайки чашата си с две ръце. — Мислиш ли, че ще се получи, ако рекламираме кафето с вкус на боровинки като чай? Нали се сещаш — ще сипем кафето в пъстра чашка на цветя, в чинийката ще сложим кифличка, а някъде отзад ще се вижда каничка със сметана. Ще го представим като изискана напитка към следобедната закуска. И за капак ще добавим красив англичанин.
Устните на Марк се присвиха, докато обмисляше идеята.
— Мисля, че ми харесва. Да видим какво ще каже творческият екип.
— Защо не ми каза, че отиваш в Лас Вегас?
Въздъхнах мислено, когато чух високите и изпълнени с тревога нотки в гласа на майка ми, и стиснах по-силно слушалката. Едва се бях настанила обратно на бюрото, когато служебният ми телефон иззвъня. Подозирах, че ако проверя гласовата си поща, ще открия поне едно-две съобщения от нея. Когато си навиеше нещо на пръста, нямаше отърваване от нея.
— Здравей, мамо! Съжалявам. Възнамерявах да ти звънна в обедната почивка и да ти разкажа всичко.
— Обожавам Вегас.
— Така ли? — Смятах, че мрази всичко, свързано с комара. — Не знаех.
— Щеше да знаеш, ако ме беше попитала.
Обидата, която усетих в задъхания й тон, ме накара да трепна.
— Съжалявам, мамо — казах отново, от дете знаех, че повтарянето на извиненията винаги действа при нея. — Имах нужда да прекарам малко време насаме с Кари. Но ако наистина ти се ходи, можем да обмислим някое бъдещо пътешествие до Вегас.
— Ще бъде страхотно, нали? Много ми се иска да се забавляваме заедно.
— На мене също.
Погледът ми се премести върху снимката на майка ми и Стантън. Тя беше красива жена, излъчваше онази чувствена беззащитност, на която мъжете никога не можеха да устоят. Беззащитността й беше истинска, майка ми беше крехка и уязвима в много отношения, но беше и истинска мъжемелачка. Мъжете никога не се възползваха от нея, тя направо минаваше през тях.
— Имаш ли планове за обяд? Мога да направя резервация и да дойда да те взема.
— Мога ли да взема и една колежка?
Мегуми ме беше поканила на обяд още сутринта, когато дойдох на работа, с обещанието да ми разкаже всичко за срещата, която й бяха уредили.
— Разбира се! Ще се радвам да се запозная с колежката ти.
Устните ми се извиха в спонтанна и искрена усмивка. Понякога майка ми наистина ме побъркваше, но в крайна сметка единствената й вина беше, че ме обича прекалено много. В комбинация с неврозата й това си бе влудяващ недостатък, но пък зад него се криеха най-чисти намерения.
— Добре. Ела да ни вземеш в дванайсет. И не забравяй, че имаме само един час, трябва да е някъде наблизо и набързо.
Мегуми и майка ми си допаднаха още от пръв поглед. Веднага забелязах възхитата в очите на Мегуми, когато ги запознах, защото от години бях наблюдавала все същата реакция. Моника Стантън беше зашеметяваща жена, притежаваше онази класическа красота, която просто те кара да се загледаш и да се питаш как е възможно някой да е толкова съвършен. А в случая — пурпурночервеното кресло, в което беше седнала, бе идеален фон за златистата й коса и синьото на очите й.
От своя страна, майка ми бе впечатлена от стила на Мегуми. Докато дрехите в моя гардероб клоняха по-скоро към традиционния стил на конфекцията, Мегуми подбираше уникални цветове и комбинации, съвсем в тон с модното заведение до центъра „Рокфелер“, в което майка ми ни заведе.
С нетрадиционните форми на мебелите си, тапицирани в разноцветни кадифета и украсени с позлата, мястото ми напомняше за „Алиса в Страната на чудесата“. Диванчето, на което се бе настанила Мегуми, беше със странна, силно извита назад облегалка, а краката на креслото на майка ми бяха с форма на древногръцки чудовища.
— Все още се опитвам да разбера какво не му е наред — продължи да разказва Мегуми. — През цялото време се мъчех да открия недостатък. Имам предвид, че такъв страхотен мъж не би трябвало да играе на дребно с уговорени срещи.
— Не бих казала, че е играл на дребно — възрази майка ми. — Сигурна съм, че като те е видял, не е могъл да повярва на късмета си.
— Благодаря! — възкликна Мегуми и ми се усмихна. — Беше доста секси. Е, не чак като Гидиън Крос, но въпреки това беше секси.