— Между другото, как е Гидиън?
Небрежният начин, по който майка ми зададе въпроса, не можеше да ме подведе. Тя беше разбрала, че Гидиън знае за насилието, което бях преживяла като дете, и не й бе никак лесно да приеме този факт. Най-големият срам в живота й беше, че не е разбрала какво се случва под собствения й покрив, и изпитваше огромна вина, макар че в никакъв случай не можеше да бъде обвинена. Тя не знаеше, защото аз го криех от нея. Страхувах се какво ще направи Нейтън, ако кажа на някого. Въпреки това майка ми се безпокоеше, че Гидиън знае. Надявах се скоро да разбере, че той, също като мен, не я обвинява в нищо.
— Има много работа — отговорих аз. — Знаеш как е. Прекарваме заедно много време, откакто започнахме да излизаме, и сега си плаща.
— Ти го заслужаваш.
Отпих голяма глътка вода. Усетих почти непреодолима нужда да й кажа, че татко ще дойде да ме види. Щеше да застане на моя страна и да го убеди, че Гидиън наистина има чувства към мен, но реших, че това е много егоистична причина да й казвам. Нямах представа как ще реагира, ако разбере, че Виктор е в Ню Йорк, но най-вероятно щеше да се разстрои, а това щеше да превърне живота на всички ни в ад. Не знаех защо, но тя предпочиташе между тях да няма никакъв контакт. Не можех да не забележа как, откакто пораснах и можех сама да контактувам с баща си, успяваше да избегне всяка среща и разговор с него.
— Вчера видях Кари на една реклама върху автобус — заяви тя.
— Наистина? — попитах и се поизправих. — Къде?
— На Бродуей. Мисля, че беше реклама на дънки.
— И аз видях една — обади се Мегуми. — Не че обърнах особено внимание с какво е облечен. Този мъж е страхотен.
Разговорът ме накара да се усмихна. Майка ми умееше да се възхищава на мъжете. Това беше една от причините те да я обожават — караше ги да се чувстват добре. В това Мегуми не падаше по-долу от нея.
— Вече започват да го разпознават по улиците — намесих се аз, доволна, че в случая става въпрос за реклама, а не за снимка в жълтите вестници, на която присъствам и аз.
Клюкарските колонки намираха за много интересен факта, че гаджето на Гидиън Крос живее със сексапилен модел.
— Разбира се, че ще го разпознават — каза майка ми с известна нотка на назидание. — Нали не си се съмнявала, че един ден ще успее?
— Надявах се — поясних аз. — Заради самия него. За съжаление, мъжете модели не получават толкова поръчки и внимание, колкото жените.
Въпреки всичко винаги бях вярвала, че Кари ще пробие. В емоционално отношение не можеше да си позволи провал. Беше се научил да разчита толкова много на външния си вид, че не мисля, че би си позволил да се издъни. Един от най-големите ми страхове беше, че има риск кариерата, която сам си е избрал, да се обърне срещу него по начин, който никой от нас не би могъл да понесе.
Майка ми отпи глътка минерална вода. Специалитетът на кафенето бяха напитките с какао, но тя внимаваше да не изконсумира всички, позволени й за деня калории, само на едно хранене. Аз не бях чак толкова внимателна. Поръчах си супа и сандвич плюс десерт, който щеше да ми коства поне един час повече на пътечката за бягане. Позволих си да се поглезя, защото бях в цикъл, и това според мен беше период, в който всички бариери пред шоколада бяха вдигнати.
— Е — усмихна се Моника на Мегуми, — ще се видите ли отново с този мъж?
— Надявам се.
— Миличка, не оставяй нищо на случайността.
Майка ми се впусна да дава съвети за отношението към мъжете, а аз се облегнах и се наслаждавах на шоуто. Тя твърдо вярваше, че всяка жена заслужава да има до себе си богат мъж, който да й угажда, и за първи път от цяла вечност житейските й съвети в това отношение не бяха насочени към мен. Може и да се тревожех как ще си паснат баща ми и Гидиън, но за реакцията на майка ми нямах никакви притеснения. И двете бяхме на мнение, че той е подходящият за мен, макар че причините да мислим така бяха напълно различни.
— Майка ти е страхотна — заяви Мегуми, когато майка ми се отби в тоалетната, за да се освежи, преди да си тръгнем. — А ти си истинска късметлийка, толкова много приличаш на нея. Би било ужасно да имаш майка, която е по-красива от теб, нали?
— Трябва пак да излезем трите заедно — казах през смях. — Вие наистина си допаднахте.
— С най-голямо удоволствие.
Когато си тръгвахме, видях, че Кланси ни чака в колата, паркирана до тротоара, но изведнъж реших, че искам да повървя, за да изгоря малко от калориите, поети с обяда.