— Добре.
— Нуждая се от това, Ева. Само ти и аз и никакви драми. — Мокрите му пръсти се плъзнаха по бузата ми. — Подари ми една такава вечер. Моля те! А сега ме целуни.
Обърнах се към него, обвих крака около бедрата му и взех лицето му в ръце. Наклоних глава, за да намеря идеалния ъгъл и притиснах устни в неговите. Започнах да го целувам нежно и бавно, засмуквах и леко го ближех. Подръпнах долната му устна, а после го примамих да забрави проблемите със закачливи докосвания на езика му с моя език.
— Целуни ме, по дяволите — изръмжа той, беше обхванал гърба ми с ръце и неспокойно го мачкаше. — Целуни ме, сякаш ме обичаш.
— Обичам те — прошепнах аз, издишвайки думите в него. — Не мога да не те обичам.
— Ангелче.
Зарови пръсти във влажната ми коса, наведе ме, за да му е удобно, и ме целуна така, че забравих къде се намирам.
След вечеря Гидиън се настани в леглото, подпря гръб на стената, сложи лаптопа на поставката пред себе си и се зае да поработи. Аз се излегнах по корем с лице към телевизора, вирнах крака и започнах да ритам във въздуха.
— Всички реплики от филма ли знаеш? — попита той, отвличайки вниманието ми от „Ловци на духове“, за да го погледна.
Беше с черни боксерки. И нищо друго. Обожавах да го виждам така — отпуснат, спокоен, ужасно интимен. Питах се дали Корин някога го беше виждала такъв. Ако наистина беше, можех да си представя колко отчаяно й се иска да се случи отново. Самата аз отчаяно исках да се наслаждавам на тази привилегия завинаги.
— Най-вероятно — признах си аз.
— И трябва ли да ги казваш на глас?
— Това проблем ли е, шампионе?
— Не. — Очите му просветнаха, явно се забавляваше. — Колко пъти си го гледала?
— Безброй — отговорих аз, извъртях се и застанах на четири крака. — Искаш ли още?
Тъмните му вежди се вдигнаха учудено.
— Ти ли си последователят? — прошепнах аз и започнах да пълзя към него.
— Когато изглеждаш така, ангелчето ми, съм готов да бъда всичко, което пожелаеш.
Погледнах го с присвити очи и продължих да шепна:
— Искаш ли това тяло?
Той се усмихна и отмести лаптопа.
— Непрекъснато.
Яхнах го и започнах да се придвижвам нагоре по тялото му. Обвих ръце около раменете му и изръмжах:
— Целуни ме, нисша твар!
— Репликата не е точно такава. А и какво стана с „Бог на удоволствията“? Сега изведнъж се превърнах в нисша твар?
Притиснах цепката си до твърдото тяло на члена му и раздвижих бедра.
— Каза, че си това, което искам да бъдеш, не помниш ли?
Гидиън стисна гръдния ми кош и наведе глава назад.
— И какво е то?
— Мой — отвърнах аз и го гризнах леко по врата. — Само мой.
Не можех да дишам. Опитах се да изкрещя, но нещо стисна носа ми. Притисна устата ми. Единственият звук, който успя да се изплъзне от гърлото ми, беше самотно пискливо стенание. Отчаяните ми викове за помощ останаха заключени само в съзнанието ми.
„Махни се от мен! Спри! Не ме докосвай! О, господи… моля те, не ми причинявай това.
Къде е мама? Ма-мо!“
Ръката на Нейтън покри устата ми и грубо размаза устните ми. Тежестта на тялото му ме притискаше, заравяше главата ми във възглавницата. Колкото повече се борех, толкова повече се възбуждаше. Дишаше тежко като животно, беше животно, и отново, и отново се блъскаше в… опитваше се да проникне в мен. Бикините ми му пречеха, предпазваха ме от раздиращата болка, която бях изпитвала толкова много пъти, че бях престанала да ги броя.
Сякаш прочел мислите ми, той изръмжа в ухото ми:
— Нямаш представа какво означава болка, но сега ще разбереш.
Застинах. Истината ме обля като кофа ледена вода. Познавах този глас.
Гидиън. Не!
Кръвта блъскаше в ушите ми. Започна да ми се повдига. Устата ми се напълни с горчилка.
Беше по-зле, толкова по-зле, когато този, който се опитва да те изнасили, е човек, на когото си имал пълно и безрезервно доверие.
Страхът и гневът се смесиха в мощен подтик. В момент на прояснение чух гласа на Паркър, който ми крещеше команди. Спомних си основните правила.
Атакувах мъжа, когото обичах, мъжа, чиито кошмари се сливаха с моите по най-ужасяващ начин. И двамата бяхме жертви на сексуално посегателство, но в сънищата си аз все още бях жертва. В своите сънища той се превръщаше в насилник, твърдо решен да причини на нападателя си същата болка и унижение, на които е бил подложен самият той.