— Радвам се, че ще дойдеш. Ще си прекараме чудесно.
Затворих телефона, след като се разбрахме да се чуем на следващия ден. Междувременно Гидиън беше оставил куфарчето и бе захвърлил сакото си на облегалката на един от позлатените столове встрани от стъклената холна масичка.
— Откога си тук? — попита той и разхлаби възела на вратовръзката си.
Изправих се. Дланите ми се изпотиха при мисълта, че може да ме изхвърли.
— Отскоро.
— Яла ли си?
Поклатих глава. През целия ден не бях успяла да хапна почти нищо. Бях издържала тренировката с Паркър благодарение на протеиновата напитка, която изпих в обедната почивка.
— Поръчай нещо — каза той, мина покрай мен и се отправи към коридора. — Менютата са в чекмеджето на шкафа до хладилника. Ще взема един бърз душ.
— Ти искаш ли нещо? — попитах, той вече ми бе обърнал гръб и се отдалечаваше.
Не се обърна и не ме погледна.
— Да. И аз не съм ял.
Точно се спрях на едно бистро, което предлагаше доматена супа и пресни френски хлебчета, преценявайки, че може би стомахът ми ще успее да се справи с това, когато телефонът ми отново иззвъня.
— Здрасти, Кари — поздравих го и в този момент ми се прииска да съм вкъщи при него, а не тук в очакване на болезнена раздяла.
— Здрасти! Крос беше тук и те търсеше. Казах му да върви по дяволите и да не се появява повече.
— Кари! — въздъхнах. Не го обвинявах. И аз бих постъпила по същия начин, ако ставаше въпрос за него. — Благодаря, че ми го казваш.
— Къде си?
— В апартамента му. Чаках го. Току-що дойде. Вероятно ще се прибера съвсем скоро.
— Ще го отрежеш ли най-после?
— Мисля, че той се кани да го направи.
Чух, че въздъхна дълбоко.
— Знам, че не си подготвена за това, но мисля, че така е най-добре. Трябва да говориш с доктор Травис колкото е възможно по-скоро. Разкажи му всичко. Той ще ти помогне да се справиш.
Едва преглътнах, в гърлото ми беше заседнала буца.
— Аз… Да. Може би.
— Добре ли си?
— В това да сложиш край лице в лице поне има някакво достойнство. И това е нещо.
Телефонът беше изтръгнат от ръката ми.
Гидиън впери поглед в мен и каза:
— Довиждане, Кари.
След това изключи телефона и го остави на плота. Косата му беше влажна, беше обул черно долнище на пижама, което падаше ниско под кръста му. Тази гледка ми подейства като шок, напомни ми за всичко, което щях да изгубя, губейки него — задъханото очакване и копнежа, утехата и близостта, мимолетното усещане, че това между нас е правилно, заради което всичко останало си заслужаваше.
— С кого си уговори среща? — попита той.
— Какво? О! С Шона, тя е сестра на партньора на Марк, има билети за концерта в петък.
— Реши ли вече какво ще ядеш?
Кимнах, нервно подръпвайки края на фланелката, която стигаше до бедрата ми.
— Налей ми от това, което пиеш — нареди той, протегна се и взе менюто, което бях оставила на плота. — Аз ще поръчам. Какво искаш?
— Супа и хрупкаво хлебче.
Докато вадех тапата на бутилката с мерлото, която бях оставила на плота, чух, че се обади на бистрото и заговори с онзи твърд и дрезгав глас, в който се бях влюбила в момента, в който го бях чула за пръв път. Поръча доматена супа и паста с пиле, което предизвика болезнено присвиване в гърдите ми. Без да му казвам, беше поръчал точно това, което исках. Поредното от множеството странни съвпадения, които ме караха да мисля, че съдбата е отредила накрая да се озовем заедно на едно и също място, стига да успеем да стигнем дотам.
Подадох му чашата, която бях наляла, и се загледах в него, докато отпиваше. Изглеждаше уморен, питах се дали и той като мен не е спал тази нощ.
Остави чашата и облиза следата от вино.
— Отидох у вас да те търся. Сигурно Кари ти е казал.
Притиснах гърдите си там, където усещах болката.
— Съжалявам… за това и… — Посочих с жест фланелката, която бях облякла. — По дяволите! Не го обмислих добре.
Той се облегна на плота и кръстоса глезени.
— Продължавай.
— Предположих, че ще си тук. Трябваше първо да се обадя. Когато видях, че те няма, трябваше да изчакам, вместо да се разполагам като у дома си. — Потърках очите си, пареха. — Аз… не знам какво става. Не мога да разсъждавам трезво.
Той пое дълбоко въздух и гърдите му се надигнаха.